"...Никога не отделяхме внимание на духовната страна на живота." Това от главата "Ние агностиците". А в главата "Да действаме":"...Духовният живот не е само теория. Ние трябва да го изживеем."Ей, в това е големият номер/за мен/, резултат от изпълняването на Програмата на АА, да мога да изживявам ден по ден, миг по миг, не ПРЕДСТАВАТА на моето "велико" в комбинация болно его за МОЯ ЖИВОТ, а "ПРЕДСТАВАТА" на Бог за МОЯ ЖИВОТ.А!А!А!Ей, точно в тези думи "представата" на Бог", беше/ а и сега в определени моменти продължава да е/ големият зор за мен в началото, когато попаднах в АА. Не можех да си представя, не можех да допусна, някой да има "представа" за моя живот, пък бил Той и Бог. Голямата заблуда/пак за мен/ - аз ще бъда трезвен и този път ще си оправя живота. И пак в бъдеще време, пак филми, на Главният режисьор Sandu62?!Бог за мен не е вярата на някоя бабичка, не е проповедта на някой свещеник, не е да отида непременно да запаля свещ на Великден...Бог е Тук и Сега!Бог е Бог.Каквото и да значи това. Трезвен физически, ако съм скромен/да не се напъвам да съм смирен;част от смирението за мен е резултат от проявяване на скромност/ако мога и ако искам/ във всеки миг спрямо Небесният Отец, не на всяка цена скромен спрямо заобикалящият ме във видимото свят. Защото много е просто, няма как да стана светец и да не допускам грешки. Обаче какво правя с тези грешки?Приемам скромността за константа/има такива неща в математиката, нещо си приемаме за константа, за да стигнем до края, до целта, в моя случай целта е, освен физическа трезвост и емоционална/А, точно това е моя, само и единствено моя път в Програмата на АА и моя живот извън АА. Моят живот във всеки миг такъв, какъвто е - Тук и Сега.Мога да чета Голямата книга на АА, мога да чета 12/12, мога да чета всякаква литература на АА, мога да чета Библията, мога да чета Ошо, мога да чета Кастанеда, а бе всичко бих могъл да изчета и какво от това, ако продължавам "да живея" с вчера в самосъжаление или с утре в "цветни мечти"?Ей, това ме научи Програмата на АА - да мога да живея моя живот днес.Това вече не е константа, не ми се удава ежеминутно, не е лесно, но не се отказвам и продължавам да опитвам... В момента пиша и не ме интересува, какво ще стане след малко. Ако го мисля това "след малко", пак започвам с нещастните си опити да управлявам живота си, а аз нали заради това стигнах до алкохола, защото не можех да управлявам живота си, а пък си мислех, че го управлявам - хем го управлявам, хем нищо не става. И откачам, и хайде яко алкохол. Търся ефекта на алкохола, да се отпусна, щото много ПРАВИЛНО управлявам, пък НА, нищо не става и имам правото да се отпусна от ПРАВИЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ.Голям майтап, голяма идиотия, да управляваш правилно и в същото време да полудяваш и да се отпускаш с алкохол?!В АА научих и си признах, че нищо не съм управлявал, а съм бил управляван от "стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление..."Това в кавичките пак е от Голямата книга на АА, главата "Как действа програмата".

Вече десетина дни съм при майка в Сливен. С деменция е майка. Жена ми е тук повече от месец. Майка ми е почти без акъл, щото вярва и си мисли, че с жена ми просто винаги сме живели при нея.Може да е без акъл, ама дали е без здрав разум и откъде и от кого идва, щото от два дни от сутрин до вечер повтаря, че ще си заминава за Сунгурларе/там отдавна сме продали и къща , и всичко/, приготвя си багажа, вълнува се, тази блуза нейна ли е, да не бе да е жена ми...да не би да вземе нещо, което не е нейно, а пък няма акъл за това, че няма къде да отиде в Сунгурларе и я питам:"Майче, защо ще отиваш в Сунгурларе?Ето, тук си имаш стая, говорим си, помагаме ти."Тя ми отговаря:"Аз едно време много се разбирах с баба ти/свекърва й/, ама друго си е младите да си бъдат отделно от старите?!Ама, ти да не се притесняваш, бе мама, аз с пенсията ще се оправям сама, ето вземам си лекарствата сама, лягам си сама вечер, ставам си сутрин, хапвам си..."Нито вече се оправя сама, нито си взема лекарствата, ако не й ги дадем, нито знае кога да си легне, ако не й кажем...

Аз съм благодарен, че съм в АА.Имам отговор, но ей, така, щото нямам работа, си се питам - какво значи да имаш акъл или да нямаш?Какво значи да имаш здрав разум или да нямаш? И съм благодарен, че не откачам, че майка е с деменция. И пак, каквото и да значи това.

Господи, благодаря Ти, че и днес съм трезвен и имам този миг.