Благодаря ти за хубавия пост. Стана ми тъжно, че лекарите насочват най-накрая според теб към АА. Но всеки си има път. Аз лично не съм хидила по лекари, понеже не съм споделяла много много за лудостите си, извършени в нестрезво състояние, а и никой не ми казваше, че трябва да се лекувам. Хората ги беше страх от мен. Не съм и споделяла с никой за ежедневните си депресии, даже не знаех, че имам депресия. Ставах с това състояние, подобно на страх, ужас, бесмислие и си мислих, че не трябва да го имам и почвах да пия. С алкохола си го махах, това го открих. Не казвах на никой, понеже си мислех, че никой не може да ми помогне, че зависи от мен.
Сега мога да излизам без ужас, събуждам се сравнително в добро състояние, естествено след събуждането си започвам по Програмата. Ако не помоля за помощ ежедневно то се улавям че съм забравила за болестта си. Ако помоля за помощ, в тоя миг получвам силата и за мен остава само действието, различно от моята воля. Благодаря на подкрепата на всички мои приятели от АА.