Темата е сериозна, и не бива да се подхожда към нея лаически. Не мога да твърдя, че имам медицинско образование, или че имам професионален опит, не, имам само личен опит.
Използването на ПАВ, изписани легално, с лекарско предписание, със зелена рецепта, по законен ред, и така нататък, всичко, както трябва да бъде, на пръв поглед изглежда нормално и правилно, да, но само на пръв поглед. При потенциален алкохолизъм това може да доведе до сериозни последици. Необходимостта от ПАВ винаги трябва да алармира силно, да се замислим много добре какво точно се случва с нас, ако не можем да го направи сами, би трябвало да се консултираме с лекари, ако един не може да помогне, тогава с друг, ако и той не може, с трети.
Необходимостта от ПАВ при потенциален алкохолизъм се маскира по много и разнообразни начини, и може да бъде изключително трудно да се установи или изобщо да не е ясно, че става въпрос за алкохолизъм. Много внимание е необходимо, и тук за мен е мястото на превенцията и възможността на време да се установи това заболяване, което обаче за голямо съжаление се случва много рядко.
Вече при развил се алкохолизъм, с натравяния с алкохол, при постъпване в болнично заведение за интоксикация, се използват ПАВ, защото иначе има опасност организмът да не издържи, и да се стигне до нежелателни последици. Тук лекарите са тези, които се борят с последиците от алкохолизма, и предотвратяват нежелателните последици при рязкото спиране на алкохола. Става въпрос обаче само за преодоляване на абстинентните симптоми, и само толкова. Лекарят е длъжен да предупреди болния, че лечението с ПАВ, на този етап, само подпомага преодоляването на абстиненцията.
Алкохолизмът няма да се излекува с ПАВ. Ако лечението с ПАВ продължи достатъчно дълго време, алкохоликът намира по този начин така жадуваното спокойствие, освобождение, релакс, комфорт, отпускане ... И това може да стане също толкова опасно, колкото и злоупотребата с алкохол. Антидепресанти, бензодиазепините, сънотворните, и седативните вещества, са един вид алкохол на таблетки, както беше писано тук преди време, и този израз много ми хареса. За алкохолика ПАВ са алкохол на таблетки.
След благополучно преодоляване на абстиненцията от алкохол, след също така благополучно спиране и на ПАВ, на алкохолика трябва ясно да се каже, според мен без да се търсят меки и умерени думи, ИСТИНАТА.
При продължаване на употреба на ПАВ алкохоликът рискува отново да стигне до употреба на алкохол, до запои, и до ново умиране и болница. Употребата на ПАВ, от време на време, при вече диагностициран алкохолизъм, свързана с моментните неразположения : страхове, неприемане на реалните ситуациии, негодувание, агресия, ярост, депресия, меланхолия, отчаяние, безсмислие ... които не могат да се "смелят" от психиката на болния от алкохолизъм човек, е опасна.
Тези състояния на депресии, ярост, гняв, негодувание, неприемане, страхове и други такива, ще продължават при алкохолизъм, необходимостта от ПАВ и алкохол винаги ще стои като един изкушаващ и съблазняващ възможен опиат, но за съжаление, убийствен за това заболяване.
Коренът на заболяването стои.
Според мен трябва ясно да се каже, че Програмата за възстановяване от алкохолизъм може да се бори с егоцентризма, който е и коренът на това заболяване, Програмата за възстановяване от алкохолизъм може да променя човека, и по този начин да го спаси.
Без борба с корена на заболяването, без промяна на духовната същност на човека, без промяна на мисленето, не може да се очакват нови или различни външни прояви на това заболяване, и не може също така да се очакват и нови или различни последици, освен реална необходимост от приемане на алкохол или ПАВ, или и двете заедно.
Употребата на ПАВ без алкохол може да изглежда безопасно, но не е, защото това е желание да се променя реалността, тъй като тя не се приема от алкохолика. Но това желание ескалира, много характерно за алкохолика, опиянен от дадено моментно успокояване или въображаема промяна на реалността, при примерно някаква неприятна ситуация, той би могъл да поиска да промени и друга такава, и трета ... и така нататък...
В даден момент може да поискаме да променим почти цялата реалност, като тогава има опасност да останем извън нея.
|