Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 06:24 26.09.22 
Клубове/ Взаимопомощ / Алкохолно зависими Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Обсесия на ума
Автор petrus73 (непознат )
Публикувано23.03.14 12:16  



Преди три години на тая дата разбрах, че близък приятел ме е предал. Дълго за обясняване, как и защо, че и с кого. Но чувтсвото беше следното. Непримиримост, че се е случило, искане за мъст, искане за разбиране. Спомням си, че исках да раберат всички, че исках да бъде наказан. Веднага започнах да пия. Пиех и това чувство се засилваше. Добих смелост да се разправям, да искам да ме разберат, да искам да се съобразят с мен, да искам да съм в центъра на събитията, да се мисли само за мен, за моите чувства. Сега като пиша това се сещам, че никога не съм се сещала за чувствата на другите. Че никога не съм приемала нищо. Резултата беше унищожителен. Бях развила огромен егоцентризъм, който ме унищожаваше. Бях болна и не знаех, че съм болна. Ако някой ми кажеше, аз си казвах, аз знам най добре за себе си. На никого не преча. Много пъти съм се напивала и правила неща които не помня, но този път беше нещо по различно. Събудих се, вилняла 3 дни и бях смазана. Факта беше още такъв, какъвто го бях оставила и аз бях довела нещата до връх, бях обидила всички, бях казала всичко, бях показала що за чудовище съм. Самата аз бях се видяла докъде мога да стигна в яростта си. Бях уплашена докъде мога да стигна без да мога да контролирам поведението си. Бях и доста зле физически. Не помнех какво се е случило. Цял ден се влачих по пода в къщи, за да не ми бие силно сърцето, и търсих нещо за алкохола. Търсих да разбера нещо защо е така. Попаднах на хора в един форум. Отговориха ми. Хванах се за тях като удавник за сламка. Попаднах в АА. И днес ми е чудно как. Живота ми става все по друг без алкохол и със сбирките на АА. Сбирките ми помогнаха въобще да започна да правя нещо сама на трезва глва. Да ходя, да търся къде са, да карам кола до там, да излизам по късни часове сама, да раговарям не пила. Да се държа като голям човек, да не занимавам другите с моите неща. Да оставям другите хора да мислят каквото си искат, да ги уважавам, да има респект към мнеието им.
Скоро получих едно писмо от една приятелка в която ми казва как живота си е мой и според нея не би трябвало да се съобразявам с мнението на друг човек, че аз си решавам...Всичко това го беше изписала само защото не приема мнението ми да спра да ходя на едни събирания. Ставам обяснителна и аз, давам съвети, как и защо не. А толкова е хубаво да се приеме това. И да се обича човека въпреки това. Спрях да искам да променям хората. Станах по благ човек. Не се страхувам да си кажа мнението, понеже вече не държа да ми го приемат. Когато питам нещо приемам че има два вида отговори - да или не. И двата са за информация. Сега четох сутринта за разкайването, че същинското разкайване е да станеш и да продължиш, въпреки чувтствата, които случилото се предизвиква в теб.
Благодарна съм за това че бях освободена от обсесиите на ума с които нямаше как да не пия.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Обсесия на ума petrus73   23.03.14 12:16
. * Re: Обсесия на ума petrus73   25.03.14 00:53
. * Re: Обсесия на ума mikii   25.03.14 11:54
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2022 Dir.bg Всички права запазени.