|
Тема |
,,Невидимият'' алкохолик |
|
Автор |
mikii (непознат
) |
|
Публикувано | 21.03.14 16:42 |
|
|
Преди няколко дена на сбирката,един събрат сподели как си мислел че никой не знае за неговият проблем с алкохола,освен близките му.При една среща с колеги с който не се вижда често няколко го попитали как е?дали са по добре нещата.До това заблуждение го е водила мисълта,че редовно взема мерки поне да не мирише,на алкохол с една доза ментови бонбони винаги по ръка.
Благодарен съм му за това което сподели,защото това ме подсети за моите методи за заличаване на основни признаци.Като се започне с редовно къпане,лед на очите,редовно миене на зъбите и какво ли не.Ама си и вярвах че никой не знае/сега ме избива на смях/,но тогава беше жизнено важно за мен.
Да ама не,то последиците са толкова сериозни,че няма как да не се забележи това.Още повече че сега като съм трезвен,надушвам алкохола от 5 метра.Но тогава си бях невидим само за себе си.В последствие минех ли дозата,забравях за ,,прикриването'' и минавах в легалност.Е това ако не е лудост,здраве му кажи.Целият съм подпухнал,приличам на коледна питка ама като се прикрия,и хоп не съм алкохолик или поне околните няма да ,,разберат''.Това ме подсеща и за срежещата ми с един събрат които ми сподели че не пиел от два месеца,а си миришеше на алкохол.Тогава си зададох въпроса що за болест е това,уж да си помагаме а се лъжем сами себе си,и аз бях така света като коледна елха но не съм пил.Много е коварна тази болест.Благодаря че днес съм трезвен,благодаря че ви има.
|
| |
|
|
|