Вчера, на 10.03. 2014 година, с помощта на Бог, на Анонимни алкохолици, с помощта на лекари, на психолози, на приятели, на роднини, кой ли не се опита да ми помогне, успях да остана трезва четири години.
Болестта алкохолизъм е доста прогресирала в мен, и след смъртта на майка ми се опита да ме погуби. Живеех с ужасяващо чувство за вина за смъртта и, и приемах смъртта и като наказание свише към мен, и непрекъснато бях в очакване на нови наказания.
С такава нагласа към света и хората е много трудно да се живее. Даже бих казала, невъзможно. Опитите на хората да ми помагат ги приемах или като действие на съжаление към мен, или като желание за ново наказание. Също така отчаяно търсих майка си сред всеки човек, който се опитваше да ми помогне, и горчиво се разочаровах всеки път, защото това не беше тя ...
Това са много тежки заблуди и чувства, които контролираха живота ми, и го правиха реално невъзможен.
Опитах се да се противопоставя на мислите си, на чувствата си, на отразяването на събитията около мен с помощта на Програмата на АА, и с помощта на хората, които също бяха в Програмата на АА.
Днес съм малко по-трезва и преценям по-реално себе си, състоянието си, и обстоятелствата около мен.
Благодаря за помощта, която ми оказаха много хора, и която на моменти зле разбирах, и деформирах зле в съзнанието си заради болестта.
Благодаря на Бог, че ме запази и ми даде шанс да живея
И учениците Му Го попитаха, казвайки :"Учителю, поради чий грях, негов или на родителите му, той се е родил сляп ?"
Исус отговори :"Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела."
Исус намазал с кал очите на слепеца, за да прогледне ...
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от ketrin на 11.03.14 11:04.</EM></FONT></P>Редактирано от ketrin на 11.03.14 13:16.
|