Стига се карахте, моля ви! Темата е много полезна за онези, които сега за първи път влизат в този форум, нека я продължим като всеки разкаже кой е бил моментът, в който е сложил край на пиенето.
При мен стана така. Не помогнаха нито увещанията на близките ми, нито съветите на приятелите ми, нито молбите на мъжа ми. На мен чисто и просто ми беше добре с алкохола. Не бях доволна от света около себе си, всички ми бяха виновни, а след една бутилка картината ставаше по-приемлива. През ум не ми минаваше, че "на крива ракета космосът й пречи" и че аз съм единственото ненаред нещо във въпросния свят. Както и да е. Дойде обаче момент, в който шефът ми ме дръпна настрана и настоя да си взема колкото искам отпуск, но да не се връщам на работа, докато не реша проблема си. Паднах! Мислех, че никой не знае, че не ми личи, а какво се оказа? Умрях от срам! Вкъщи съпругът ми каза: "Това отдавна се очакваше. Аз също не мога повече. Сега заминавам, не зная дали ще се върна въобще, готви се за развод". Звъннах на най-добрата си приятелка, тя не вдигна и получих SMS: "Престани да ми звъниш всеки път, когато се напиеш!"
Та така, скъпи приятели, един септемврийски ден аз останах напълно сама в голямата си лятна къща: без работа, без семейство, без приятели. Тогава дойде голямото осъзнаване. Никога няма да забравя десетте дни, които тогава ми се струваха най-ужасните в живота ми, а днес оценявам като най-важните. Това бяха 10 дни, в които мислих. Не пих и капка. След тях решението вече беше взето. Останалото са подробности: интоксикация, психиатър, лечение на депресии, психотерапия, нов светоглед, нови навици и т.н. Междувременно светът ми спря да се клати застрашително и не успя да рухне, макар да беше на косъм; отървах се практически без щети: запазих семейството си, запазих професионалния си живот, запазих социалните си контакти и най-важното - запазих здравето си. Никога не съм си и помисляла да се върна назад. Няма ситуация, в която да ми се прииска някакъв алкохол. Огромната заблуда, докато пиеш, е, че никога няма да бъдеш весел, общителен, спокоен и щастлив без чаша пред теб. А сега толкова много ми харесва да живея с трезва глава, че горещо го препоръчвам дори на хора, които нямат проблем с пиенето.
В резюме: извадих късмет, че имах много за губене.

Редактирано от memi2011 на 24.02.14 12:49.