|
Аз благодаря за филма, но по този повод се сетих нещо интересно. Преди време гледам един филм, не е обичайно за мен, но реших да се "развлека" с филм, или да се "потопя" в него. Установих, че аз просто "влизам" във филма, или се превърнах в едно от действащите лица. Интересно е, че филмът беше "Отчаяни съпруги". "Влизането" ми във филма стана неосъзнато, в един момент обаче се усетих, че все едно съм аз една от отчаяните съпруги, сепнах се, и спрях филма. Оттогава не го гледам.
Та, по повод на филмите, не знам точно как действа мозъкът ми, но съм установила, че не бива да гледам много и всякакви филми.
Преди време ходих много на театри, но напоследък ме товарят, много говорят, много цинизми има, даже и неприлични сцени, също така и сценариите не винаги са издържани, и не ми е приятно.
Преди много много години обожавах класическата музика, преди да потъна в алкохолната забрава. Няма да забравя как майка ми каза, че съм "изпростяла" страшно много, след като съм се омъжила, че съм нямала вече никакви интереси, че нищо не ме вълнувало .... страшно се обидих. Обидих се, но нищо не направих по въпроса, просто продължих да си пия, и да си взимам лекарствата, и да си пуша, и да гледам турски сериали
Обожавала съм класическата музика, както вече написах по-горе, свирила съм на пиано, свирила съм в духовата музика в училище, пяла съм в хора в гимназията, изобщо, бях много музикална, докато не се запознах с негово величество алкохола, той ми замести музиката и музикалните ми интереси
От почти половин година отново слушам опера, за последните месеци съм гледала около шест или седем постановки, което много ле радва. Усещам, че музиката лекува душата ми, така я усещам, и слава на Бог, че това ми се даде отново, да мога да го изпитам, да се насладя, и да усещам музиката ... беше ми отнето много години
И още по повод филмите, мисля, че най-интересният ми филм засега е цветето, което расте и е много красиво, котката, която се кефи и живее като царица, и баща ми, в когото виждам промяна.
Тази сутрин говорим с него. Вчера му споделих нещо, по повод разговора ми с един човек, който беше готов веднага да ми "услужи" и да ми "помогне". Въодушевих се, и такава, емоционално приповдигната, го споделих с татко. Той каза, не. Осече веднага, аз се учудих, и казвам, ама защо "не". Тази сутрин се замислих, и анализирах, защо е "не". Това е десета стъпка от Програмата за възстановяване от алкохолизъм. И вече след това говоря с него, и му казвам, разбрах защо е "не", но ми е интересно, ти как разбра веднага. Той ми казва, ами аз имам ум, това пък така ме дразни, сякаш аз нямам. Той ми казва, аз имам сили, а ти нямаш. Казвам, защо да нямам, той ми казва, ти имаш физически сили, но горе, нямаш сили ... в главата. Първоначално разбира се винаги мисля, че става въпрос за интелекта ми, и това ме вбесява, но сега веднага се сетих, че не става въпрос за това, а за психически сили. Той е прав, освен това, той проумя същността на болестта ми, нямам сили...
Много съм благодарна за това
|
Re: Трифон Зарезан vs Свети Валентин... [re: Xapakиpи]
