Аз нямам по слаб характер от останалите като съм алкохоличка. Но живота ми е неуправляем, аз съм раздразнителна когато не трябва, обиждам се не на място, всичко това прикрито от гордостта ми, която не дава да кажа че съм такава. Или се боя от живота и за да не ме наранят аз наранявам или се затварям и не ме интересуват хората. Или си казвам аз съм по добра от тях какво да ходя с тия дето не мога да ги търпя. Гордост, висикомерие, това са изкривяванията в характера ми. Но естествен в началото не ги виждах и си виках аз съм ок, няма нищо.