|
Много дълго време си мислех, че животът ми е станал неуправляем, защото не съм постигнала успех и престиж в обществото. И след това си викам като направя Програмата, която се предлага ще си управлявам живота, демек ще стана такава каквато искам, самостоятелна, независима, с упех в кариерата си, може и дом и семесйство по вкуса ми и т.н. И пак си поставях едни цели, сега ще общувам с хората защото да се интегрирам.
Вчера прочетох една статия от една сестричка, пратена ми за Духовната болест. И там пишеше, че живота ни е станал неуправляем, защото сме неспокойни, раздразнителни .... Докато сме такива не можем да управляваме живота си. Днес една приятелка ме пита какво ще правиш в къщи искаш ли да излезем на кафе и аз раздразнена че тя ме кани на кафе, защото си мисли че по цял ден стоя в къши със раздразнителност и отговарям Не днес ще ходя еди къде си. Наистина ще ходя, но имах време да изляза с нея.
Мислех си, че мога да си пооправя егото, което ми пречи. Май не може да се пооправи, както аз си мислех.
Нямам избор, ако искам да живея, ще трябва да го прескоча, чрез Стъпките по Програмата да мина в Четвъртото измерение, където няма място за егото ми, явно. Аз таях надежда, че не трябва да е съвсем изцяло. Или сега като направя това ще стане това, ще ми стане управляем живота, но управляем както аз си го мисля, с кола, пари, мъж, деца и минимум страхотна професия. А какъв ще ми е живота никой не ми е казал. Но докато аз се мъча да го подредя по тоя начин ще изпадам в ситуации...ще се отделям от хората...ще се стремя да си постигна цялите...и пак няма да съм недоволна, раздразнителна ...., демек пак ще ми е неуправляем живота.
Благодарна съм, че днес мога да изляза и да не се опитвам да управлявам живота си.
|
Животът ни е станал неуправляем
