Снощи се замислих, че нещо ми убягва тук, в тази дълга диалогична надпревара от доста време, усещам някаква горчивина в думите ти, Alone.
И се сетих какво е, Беше ми необходимо само едно "ще се справиш, погледни нас - ние се справихме. , ето това е причината за спотаената някъде дълбоко горчивина и разочарование в душата ти.
Когато се присъединих към АА, си спомням, една вечер след сбирка, мисля че беше петък, имаше тогава сбирки на АА България, от девет до много късно вечерта продължаваха, след сбирката аз продължих да говоря с една сестра. Бях много отчаяна, обсесията на алкохола ме преследваше, независимо от сбирките и старанието ми да се измъкна от блатото. Тогава тя накрая ми каза, много добре са се запечатали думите в съзнанието ми : " Ще се получи К. , ще се получи и при теб ... след като при толкова хора се е получило, и при теб ще се получи." Надали тогава съм оценила думите и по достойнство, но ето, сега е времето да ги оценя, да ги споделя, и да благодаря. Явно тогава съм имала нужда точно от тези думи. Тези думи явно са много съществени, ти си имала нужда точно от тях ... аз ги получих ...
Пиша всичко това и заради моята братовчедка, на която бяха предложили АА, но тя не пожелала да се присъедини, остана си сама с алкохола и с всичко, което той носи в добавка със себе си, пиянски компании, разруха, отделяне, подигравки, пропадане, безизходица, травми, изолация ... След смъртта и, намерили дневник, нейният дневник, в който тя е описвала състоянието си, и който е бил отдушник на душевната мъка и страдание, съпътстващи всеки алкохолик ... трагедията е, че този дневник не е бил споделен с друго човешко същество ... и тя сама не е издържала на душевната стихия ...