И аз започнах с безсилие в буквалния и преносния смисъл. Бях физически изтощена до карайност от три дни пиене, заради това, че се чувствах предадена от приятел и безсилие пред алкохола, понеже вече се бях изложила и сринала "авторитета" на който толкова много държах. В това си безсилие написах в нета алкохолизъм и прочетох как умира алкохолика. Оприличих доста моето пиене с това, което се описва. И писах в един форум.....
Отговориха ми хора, които също имаха такъв проблем и писаха за себе си. Как са били, как не пият вече. Не ми даваха съвети и не ми тълкуваха нещата, които пиша. Помня колко остро реагирах на всяка дума, която беше съвет, но аз я чувах като заплаха.....за болестта, после разбрах. Те ми казват че не държат алкохол в къщите си, а аз бях ядосана че ми казват да изхвърля алкохола от бара на мъжа ми. Толкова бях изострена от болестта алкохолизъм, че съветите ги чувах като удари по мен. И съм благодарна, че не се намери тогава някой, който да ми говори "на друг език".
Получих любов и подкрепа без наставления в АА и във форума, понеже хората там знаеха как е било в началото. Бях като уплашено пиле и всичко чувах насочено към мен.
Много съм благодарна, че не съм получила такива добронамерени съвети. Защото алкохолика в началото ама въобще, изобщо, даже е притивопоказно да му се дават съвети. Ако не сметнем че са насочени против нас, то просто няма да ги чуем.