|
Какво тълкуване, Алоун!!! Момичето казва какво е опитала и че не върши работа ... няма какво да се тълкува. Това е! Опит. Няма какво да се върти, суче, философства и т.н.
Точно пък с лекарства и с всякакви идеи и най-вече с моята личност, алкохолът ми беше най-съвместим.
То ако "Не трябва да пиеш!" помагаше, да съм спряла при първото си пиене, защото тогава за първи път ми беше казано "Ти НЕ ТРЯБВА да пиеш!!!!!" - Е не трябва, де ... знам, че не трябва, ама как да не пия? Що пия?
И с мислене не става и с идеи не става, и със смяна на средата не става, и с позитивни мисли, книги, философии, учене,знание, самопознание, приятели, "любов", упражнения, училище, с пари, без пари, мъже, жени, семейство, без семейство, църкви, религии, психолози, хипнози, страх, вина, срам, последствия, обещания, клетви, работа .... и т.н.
Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето си. Нашата тъй наречена воля престава да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша.
"Не трябва да пиеш!" никак не се връзва към състоянието на алкохолика, който не е малоумен и най-вероятно, някъде в миналото е достигал до идеята, че не трябва да пие, което никак не върши работа.
Болестта е в мен, алкохолът - в бутилките. Тъй че, дори алкохолът да го няма в мен, аз пак съм алкохолик - неспокойна, раздразнителна, недоволна, отегчена, параноична, депресирана, мразеща, умираща, гонена от страховете си, живееща в самозаблуди, постоянно въртене на филми и т.н., няма щастие, няма спокойствие, няма нищо.
|
Re: Отричането... [re: ALONE911]
