|
|
| Тема |
 Отричането... |
|
| Автор |
Nimeni (непознат
) |
|
| Публикувано | 01.02.14 13:04 |
|
|
|
Здравейте. Искам да споделя с вас всичко, което направих за да докажа, че не съм алкохоличка . На мен ми беше изключително трудно да приема този факт и направих абсолютно всичко, за което се сетих да докажа, че не е вярно. Отидох на психотерапевт. Тя ми каза, че имам склонност към зависимости и от тук започнах. Не отидох повече на психотерапията, защото си мислех, че мога да се справя сама.
За две години направих следното:
- спрях да гледам новини (заради негативността им)
- спрях да гледам драми, мелодрами и ужаси
- опитах Метода Силва за контрол на ума
- позитивно мислене
- терапия с благодарноости
- намерих си хоби
- спорт
- разходки в природата
- визуализации
- занимавах се се с будизъм, даоизъм и тай чи
- практикувах съветите на Луиз Хей
- смених си компанията
- смених си работата и града ( това ми подейства обратно на очакваното)
- И накрая моят коз единственото, което ми остана е, че като спра да пуша ще спра и да пия... И тъй като наистина спрях да пуша и паралелно един месец да не пия се възгордях... И всичко се срина за секунди... Не пиех всеки ден, но:
- появи ми се параноя
- кошмари
- страхове
- вътрешно треперене
- абсолютна неорганизираност
- тревожност
- неспособност да правя каквото и да е
- градях пясъчни кули, които се сриваха и аз страдах все повече и повече...
- обсесии
- преживях разни сцени хиляди пъти в мозъка си
- чувствах, че омагьосания кръг, в който живеех е без изход...
И най-страшното от всичко ми беше- защо като спрях да пия всеки ден ми стана по-зле отколкото, когато си пиех всеки ден и защо в редките случаи, в които пиех се усмъртявах и нямах никакви спомени и сутрин се събуждах с :
- адско чувство на вина
- болка
- гадене
- повръщане
- тревожност
- треперене (вътрешно)
- срам...
И знаете ли единственото, което исках беше спокойствие....
И в един момент се случи, чисто и просто се предадох и спрях да се боря. И просто писах на единствения си контакт от АА и тя буквално ме накара да отида на сбирка в София... и така не съм започнала програмата още, но на трите сбирки, на които бях получих спокойствието, от което имах такава нужда и за първи път от много време присъствах на нещо, което не чаках с нетърпение да свърши...
| |
| |
| 
|
|
