АА Грейпвайн, юли 1953 година, "Фрагмент от историята или как се появиха 12 - те стъпки", Бил Уилсън:

"Накрая, един ден, докато разговаряхме за моите неудачи с алкохолиците, доктор Силкуърт ме свали на земята. Той ми каза: "Бил, защо не спреш да разказваш на всички за ярката светлина, която си видял? Това звучи като историята на някакъв луд. И аз съм убеден, че само духовността може да излекува алкохолика напълно, но ти слагаш каруцата пред коня. Всичко опира до това, че алкохолиците няма да се възползват от моралните ти поучения, докато сами не се убедят в тяхната необходимост. Ако бях на твое място щях първо да им обясня всичко от медицинска гледна точка. Независимо от това, че моите опити да им втълпя колко фатално е заболяването им не се увенчаха с успех мисля, че резултатът ще бъде различен, ако ти, като бивш безнадежден алкохолик им поднесеш тази лоша новина. Ти по поразително естествен начин можеш да отъждествиш себе си с алкохолика. Първо им обясни от медицинска гледна точка техния проблем и го направи настоятелно. Може би това ще ги размекне и те ще могат да приемат принципите, които ще им помогнат да оздравеят."

Първо, как аз схващам мнението, "че само духовността може да излекува алкохолика напълно". Аз не се лекувам, аз се възстановявам ден по ден от болестта "алкохолизъм" като прилагам, когато мога, 12 - те духовни принципа на АА/Програмата на АА/ във всяка една случка от деня си. Разбира се, когато ми е трудно, когато имам проблем, споделям с друг алкохолик с повече опит - моят спонсор. Решението винаги е мое. Поемам отговорността за това. Понякога самото, не вземане, на решение също е решение. Но отговор за себе си на въпроси, получавам и от вас, когато ви слушам на сбирка в група на АА.

Второ, "...но ти слагаш каруцата пред коня". Много важно за мен, преди за започна да упражнявам 12 - те стъпки, бе да получа отговор на въпроса, който ме убиваше:"Защо не мога да спра да пия, след първата чаша, или ако мога това е изключение, има външни обстоятелства, които прекъсват пиенето ми, а не защото на мен не ми се пие до откат? Когато проумях този физически фактор на болестта "алкохолизъм", без който описанието й е непълно/пак по мнение на доктор Силкуърт/ съвсем ясно ми стана, че аз до края на живота си няма как да се науча да пия само по две чашки с алкохол, например. Разбрах, в каква лудост на ума съм живял, очаквайки, вярвайки единствено и само на себе си, че аз този път няма да се оливам, аз този път ще изпия например, само 150 грама. И естествено приех предложенията на АА - Програмата на АА и изпълняването й всеки ден с помощта на спонсор, посещение на групи на АА и нещо, от което направо ми олекна - "само за днес".

И пак, доктор Силкуърт:"Алкохолик, който е научил някои техники и методи на АА, но не придава значение на духовната страна на програмата може и да се умори да следва изискванията на програмата - и не защото той е алкохолик - а защото е човек."

Да, не съм светец. Но това и днес не ме вкарва във води, а бе, аз няма какво да се напъвам, то работата е ясна, човек съм, болен съм...Ако днес се ядосам за нещо, що да не му гаврътна едно питие. Нищо подобно. Имам решение. Имам изход. Всичко, което ми предлагат в братството на АА.

Това не е да знам. Аз много добре си знаех уроците по история, интегралите по математика...Сега се доверявам на това да изпълнявам, да упражнявам, да практикувам 12 - те духовни принципа на АА. И да не се страхувам, че мога да се запия. Щото хване ли ме страха, почват лудостите и няма живот, и няма настоящ миг с всички емоции, които ми предлага;има филми на един болен мозък, на едно болно его. Програмата на АА не е да започна отново да се страхувам, да се оттеглям от живота, а точно обратното - да се уча да живея, да живея и да оставям/когато мога/ волята и живота си на Божията грижа.Каквото и да значи това.

При мен това работи.

Господи, благодаря Ти, че и днес съм жив и трезвен. Нека бъде Твоята воля, а не моята. Амин.