Поздравявам те. И се радвам и съм ти благодарен за доста неща по пътя на моето възстановяване от алкохолизма. Но има две, които никога няма да забравя и които адски много ми помогнаха. За пръв път ме виждаше и ме попита:"Sandu, Ти как си?" В този прост въпрос усетих единствено и само едно - отдавна никой не бе ми задавал този въпрос, наистина да разбере как съм, а не ей, така между другото. Усетих, че някой, който ме вижда за първи път, иска да ме разбере, иска да знае как се чувствам, та дори и това, ако имам нужда да ми помогне. И всичко това като емоция в мен от един простичък въпрос и нищо повече. Без да ми казваш идвай на сбирки, ти ме накара да се връщам. Благодаря ти. И другото, което сподели на една сбирка:" В ранните години на АА, са се възстановявали на всеки 100 алкохолици, 75." Това ми стигаше, за да започна да чета Голямата книга и всякаква литература на АА, без да ми налагаш, че трябва да го правя. Благодаря ти. И сега да не си помислиш, че си "голямата работа", защото си алкохолик, ти казвам и нещо друго:"Съжалявам, че в моите първи два месеца в АА, идваше по - рядко в групата на АА "Има изход".

Благодарен съм на Бог, че съм в Братството на АА и че се познаваме. Радвам се, че живеем един нов живот. И ти пожелавам ден по ден да оставаш трезвен, благодарен, търпелив... Още веднъж, ти благодаря.