|
От февруари 2013 година на сбирка на АА/по - късно, не само на сбирка на АА/ се срещам, виждам, общувам с един алкохолик. Може би, на третата сбирка, той си спомни, че сме служили по едно и също време в Дома на Народната Армия в гр. Сливен. Той музикант в оркестъра на ДНА, а аз актьор в състава на театъра на ДНА. Да приемем, че този алкохолик се казва Трайчо. Трайчо посещава по една сбирка на седмица. Някоя седмица и една сбирка не посещава. Не практикува Програмата със спонсор. Казва, че не вижда кой би могъл да му стане спонсор, защото за него, всички, които се възстановяваме по Програмата със спонсор се изживяваме на ГУРУТА. Той така се и бъзика с мен - Гуру, здрасти.., как си Гуру.., изпускаш нещата в групата Гуру...Ей, такива ми ти работи с Трайчо. Трайчо страшно много ми помага да откривам туй-онуй в себе си. Аха, нещо ме подразни в Трайчо и щрак на момента виждам какво аз съм правил и какво продължавам да правя все още понякога, но вече леко туширано, замазано, щото аз съм в ПРОГРАМАТА и трябва да съм толерантен, ама забравям, че трябва и да съм честен. Трайчо, обаче винаги е честен. Честно споделя от време на време, че е дошъл в АА по настояване на брат си. Иначе, не би дошъл. Трайчо не пие алкохол повече от година и половина. Трайчо сам се бори с алкохола. Проявява инат и воля в борбата с алкохола. И не пие. Усеща, че има проблем с алкохола и в момента не близва капка алкохол. И понеже не близва капка алкохол, проблемът с алкохола за Трайчо не съществува. Трайчо идва на сбирка, като на купон. Той не пие. Оправя се, справя се сам. Вярва, че е независим и демонстрира с поведение независимост. Долу - горе с поведението си какво ми казва:"Правете си Програмата, имайте си спонсор. Аз не правя Програмата, нямам спонсор, ама нали виждате, че вече повече от година и половина не пия. И се справям, много съм добре."Да, бе пич!Много си добре. Ама, през две минути нещо ти пречи, през две минути, някой ти пречи, през две минути се обаждаш по време на сбирка, защото си много добре и си прав. И веднага нещо вътре в теб подскача, и веднага това нещо трябва да изскочи от устата ти...Прав си, а пък се дървиш и демонстрираш независимост. И си неспокоен, негодуваш, защото си прав и защото се оправяш сам. НО! За мен, Трайчо е честен. В заблуда в доста неща, това да, но той за мен е честен. Каквото и да значи това. И ми помага. Как стана така, за да се стигне до положението да не се гневя на Трайчо, да не му се дразня, да не го апострофирам на момента, а да намирам удобния момент да подхвърля нещо и да се помоля с това нещо, нещичко да му влезе в главата? Първо се доверих на едно изречение в Голямата книга, главата "Мнението на лекаря":"ПРАЗНИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ ПРИЗИВИ РЯДКО ПОМАГАТ". Празни са, когато са в моето време.Празни са, когато съм в моето всемогъщество, защото много знам, защото съм в Програмата, защото не пия не знам си колко време, защото аз ги разбирам нещата, защото съм направил Трета стъпка, защото всеки ден правя Единадесета стъпка. Да, бе? И като е така, защото Трайчо само си мисли, че е прав, а пък не е прав, започвам аз да съм прав и да си вярвам, че от моята уста излиза истината и само истината, не усещам, че се изживявам на господ в моето време, а пък уж се доверявам на Бог, и че Той прави всичко да се случва в Неговото време. И какво правя? Започвам да наставлявам, нагазвам в началото до колене, а после започвам да се пеня и да плувам във водите на "празните емоционални призиви:"Защо се моташ? Защо не действаш по Програмата? Започни да работиш със спонсор!Погледни се, как нервничиш! В сух алкохолизъм си! Ще се запиеш! Всеки момент ще легнеш в канавката и ще заспиш, и ще умреш..."Разбира се, че пресилвам в момента нещата. Чак в такава тирада не съм дрънкал. Но колко думи съм издрънкал не е от значение. От значение е емоцията вътре в мен. Алкохоликът срещу мен усеща емоцията.А тя най - общо в доста моменти преди време е точно в тази канонада от думи, споделени по - горе. Ако честно и истински се доверявам на "празните емоционални призиви рядко помагат", адекватният, практическият резултат е единствено и само моето поведение. Точно ли е моето поведение? Прецизно ли е моето поведение? Правилно ли е моето поведение? Полезно ли е моето поведение? Полезно ли е за мен и с това на околните? За мен, Трайчо е честен. Колко е честен? Аааа, това колко, не е моя работа. Честността е процес, пак за мен. За мен, с тази честност/колкото, толкова/, Трайчо е на Пътя. Аз какво мога да правя? Отговорът - поведение в толерантност, любов и служене. Ако мога. Ако съм честен в търпение. То и смирението е процес.
А как действа Бог за мен, в случка, в разговор между Трайчо, майка ми и мене, в следващия пост, че този стана май дълъг.
Всичко това - за мен. А на вас - както ви харесва.
|
Духът на АА...или как Бог действа за мен.