А, бе какво е това? Желание ли е, нужда ли е, завист ли е? Да усещаш, че някой е доволен от нещо, радостен е от нещо, ако щете дори се хвали с нещо...и алееей - хоп, аз да му помрача радостта. Защо ми е да му помрачавам радостта, пък дори и да съм прав. Въпреки, че и това вече ми е много отнесено, а именно, какво значи това да съм прав? Да съм крив? Долу - горе същото. Обаче, съвсем друго е, ако се опитам да изпитам кефа да съм полезен. Полезен, първо на себе си, а с това, може би и на околните. Аз съм благодарен, че съм алкохолик. Но това, не ми пречи да се радвам, че Р. се чувства щастлива, че е алкохоличка. Не знам Р. какво включва в това да е щастлива, от факта, че е алкохоличка. Но и това в случая за мен, не е от жизнено важно значение. За мен благодарността е точната емоция от факта, че съм алкохолик. За Р. щастието е точната емоция от факта, че е алкохоличка. За диабета не съм чувал да е трипластова болест. Освен това диабетикът, освен че се отказва от захарта, той трябва да взема доживотно медикаменти или инсулин. Аз, алкохоликът, освен че се отказвам от алкохола, е хубаво доживотно да следвам 12 духовни принципа, за да преодолявам, за да се възстановявам, за да лекувам ден по ден третия пласт от болестта "алкохолизъм", а именно - "душевната болест". Благодарен съм, че не ми се налага да вземам медикаменти и всякаква друга "химия" под формата на хапове и каквото и да било друго там. За всякакви други душевни болести е необходимо "лакомо да лапам хапове". Благодарен съм, че на мен не ми налага "да лапам лакомо хапове". За мен, разбира се, най - малкото е "да не лапам лакомо хапове", по - важното е, че не ми се налага "да лапам лакомо" всичко, което ми се полага и всичко, което не ми се полага. И да съм неспокоен, раздразнителен, недоволен, неудовлетворен, вътрешно объркан и неконтролируем. Не искам да се чувствам ненормален, а пък да си мисля, че съм нормален и да казвам с лакомо натъпкана уста и да викам:"Ама, аз нали не пия алкохол бе!" Това измамно поведение на всемогъщество и мнима независимост и извънземно чувство за себеправедност, съм го поддържал цели осем години на непиене на алкохол, без да подозирам, че АА съществува. Развам се, че се опитвам да живея в посока:"Който има очи да вижда, който има уши да слуша". Спи ми се. Утре, може и да допиша нещичко. Благословен сън.