|
Днес правя 18 месеца трезвост. Точно толкова съм и в АА. Не знам, обаче от кой ден се чувствам част от Братството на АА. Никак не харесвах "БРАТСТВОТО". Миришеше ми на секта. Заменях с "ОБЩЕСТВО", "ОРГАНИЗАЦИЯ", "ДВИЖЕНИЕ"... "БРАТСТВОТО" е една от думите, от които започна моето търсене в нова посока - не да тълкувам думите/за това има тълковен речник/, а да търся, да потъвам в истинската емоция, когато чувам някоя дума. Някои от думите прашясват, някои от думите стават шаблон от прекалена употреба в лицемерни послания...Та, днес думата "БРАТСТВО" не знам дали ми харесва или не ми харесва, защото емоцията, която събужда в мен не може да се опише с една дума или в думи. Не се страхувам от хората, с които се срещам в АА. Мога да споделя с тези хора всичко, което ме вълнува. Тези хора може в един момент да ми завиждат, да ме мразят, да не ме понасят, да ме иронизират, да ми се гневят...Но тези хора са честни и ме обичат. Каквото и да значи това. Тези хора, когато имам нужда ще ми помогнат и няма да ме потупат лицемерно по рамото, за да ме успокоят, че не е важно какви лайна съм изсрал. Не. Те ще ми покажат точно какви лайна съм изсрал и как мога, какво да правя, такива лайна повече да не сера. Може би други ще изсера, не съм господ, но точно същите няма да е полезно за мен...И разбира се, ако искам мога да им се доверя, да ги чуя. В АА на мен лично, никой, никога, нищо не ми е налагал. Единствено и само са ми предлагали. Изборът винаги е и е бил единствено и само мой. И ако може в здрав разум. Не в грандиозен интелект, а в здрав разум. И пак, каквото и да значи това.
Благодаря ви за вашата честна и безкористна помощ. Благодаря ви за вашето честно отношение към мен. Доверявам се, че всичко, което ми се случва в АА е по волята на Архитекта, Дизайнера, Майстора, Мъдреца, Мислителя, Разума... с една кратка дума - Бог. С мое ново, собствено схващане за тази дума от три букви, което не ме плаши, не ме отвращава...С една нова емоция дълбоко у мен за тази дума от три букви, която не е нищо друго, а само едно - моето велико всемогъщество в тази минута не съществува, моят грандиозен интелект и знание не съществуват. Аз съм нищожна част от Вселената, поставена на едно добро и защитено място от суетата и глупостта - Анонимни Алкохолици.
А сега ще си изпия спокойно, не важно, кафето. След това ще отида да видя и да се опитам да разбера как се чувстват, какво правят жена ми и дъщеря ми. След това от 11.00 часа отивам на среща в група на АА. До тук с плановете. Това ми е достатъчно като начало в този прекрасен ден. А можех и да нямам тази емоция за прекрасност на деня, нали? Всъщност "прекрасен" пак е дума. Думата можеше да е "гнусен". Емоцията, емоцията...
Хубав и вдъхновен, и трезвен ден.
|
аз съм, а не "МОЕТО БОЛНО ЕГО Е"
