|
От "Д-Р БОБ И СЛАВНИТЕ ВЕТЕРАНИ", глава 27, "Сумрак - болест и разногласия":
По това време, 1947-48 година, преди д-р Боб да разбере за смъртоносното си заболяване, Бил в Ню Йорк започнал да обмисля бъдещето на АА. Какво ще се случи с АА, когато неговите съоснователи си отидат от този свят? Основно Бил и Боб били тези, които свързвали попечителския съвет и Централният Обслужващ Офис с групите на АА. Бил разбрал, че за да оцелее АА, на съвета и офиса ще е нужна моралната и финансова поддръжка на групите. И той предложил на Боб идеята основателите да предадат на групите пълния контрол върху своята дейност и за тази цел да учредят Конференция по Общото Обслужване на АА, на която групите да изпращат свои делегати.
Бил смятал, че тази идея е жизнеспособна, но повечето попечители не желаели подобни промени. И много ветерани от Акрон, Кливланд, Чикаго и Ню Йорк се съгласили с тях. Точно както членовете на Оксфордската група се стремели на времето да контролират и ръководят делата на ранните алкохолици, така и тези същите първи членове на АА, съумели някога да се откъснат от Оксфордската група, си мислели сега, че те трябва да ръководят делата на всички дошли в АА след тях.
ПОЗИЦИЯТА на д-р Боб била някъде ПО СРЕДАТА. През май 1948 година той написал на Бил:"Колкото и да са желателни тези промени, аз смятам, че така или иначе ще се случат и няма нужда от твърде резки и остри движения. Ако попечителите грешат, те САМИ се поставят в НЕЛОВКО ПОЛОЖЕНИЕ. Аз съм загрижен за АА, колкото и ти, но не съм 100% уверен, кой е най - мъдрият курс, който да следваме и най - мъдрото устройство за организацията ни. Струва ми се, че в настоящия момент принципът "леко и просто" е най - добрият курс, който трябва да следваме. Може би, ще е мъдро, ако дадем възможност на попечителите да действат именно като попечители. Дори, да настояваме на това да действат така. Резултатът ще бъде външен натиск върху групите. Против прилагането на подобна тактика, обаче, е фактът, че те могат много неща да развалят, когато се опитват да оказват натиск. Но те, не се съмнявам в това, ще получат доста неприятна и бърза реакция от страна на групите, ако го направят...Бил, засега се запаси с търпение и помни, че каквото и да се случи, ние те обичаме. Семейство Смит."
Това било началото и макар за известно време Бил да проявил търпение, настъпил моментът, когато разбрал, че "малко трябва да го понатисна/д-р Боб/, за да се съгласи". Но имало и други, които смятали, че трябва да убедят д-р Боб в обратното - да наложи вето върху идеите на Бил. В резултат д-р Боб се оказал под силен натиск от две страни и то във време, когото неговите сили и здраве започнали много да се влошават.
През лятото на 1948 година, буквално няколко месеца след писмото на Бил, доктор Боб разбрал, че има рак. Той затворил кабинета си, прекратил практиката си и се пенсионирал, за да могат с Анна спокойно да изживеят своите последни дни заедно.
Ема, която била много близо до д-р Боб по онова време - критично за бъдещето на АА, казва за съоснователите:"Те се различаваха толкова, колкото се различават двата ми пръста. Бил имаше навика внезапно да променя курса, а д- Боб казваше:"Чуй ме, Бил. Почакай, нека го обсъдим още веднъж." Бил беше давай-давай-давай, а д-р Боб беше ДЕЛИКАТЕН и СПОКОЕН. Но те се разбираха отлично. Макар и различни, те всъщност си приличаха като братя.
Въпреки, че здравословното състояние на д-р Боб се влошавало, Бил продължавал да търси неговото одобрение и за Традициите, и за Конференцията. През февруари 1949 година Бил пише писмо от три страници за нуждата да се приведат Попечителския съвет, Централния Обслужващ Офис и сп. Грейпвайн", "изцяло под пряката грижа на регионалните представители на движението АА". Групите са започнали сами да се занимават със своите дела, пише Бил и няма причина "да се плува срещу течението и да се чака повече".
Разбирайки колко значима е позицията на Боб, Бил завършва писмото си така:"Абсолютно искрено и свято се надявам, че ти ще можеш и ще поискаш да ни протегнеш ръка. Твоето участие и влияние над всички ни е много необходимо, а най-вече на мен. Твоето благоразположение и надеждна подкрепа могат да решат всичко."
Макар и в не пряк отговор на писмото на Бил, Боб изразява своето отношение в записка до него от 14 март 1949 година, в която му пише:"Доста боледувам откакто си замина...Не мисля, че тази Конференция е най - неотложното нещо сега. Може и да не съм прав, но така мисля. Не ти ли се струва, че можем да позволим на момчетата да го спретнат този комитет, пък да става, каквото има да става? С обич, Смити."
/Комитетът, за който става въпрос, бил замислен като "политически център" или "генерален щаб", който трябвало да помага на АА с публикациите на литература и организирането на срещи в периода между събранията на попечителите. През юни 1949 година той бил учреден и започнал своята работа под името Централен Комитет но Обслужването./
Едва през 1950 година, на своето последно голямо събрание на АА - Първият Международен Конгрес в Кливланд, доктор Боб се съгласил да одобри Дванадесетте Традиции. След няколко седмици, когато Бил му съобщил, че попечителите очевидно са принудени да признаят необходимостта от Конференцията, Боб се съгласил да подкрепи и тази идея.
Доктор Боб не бил единственият АА-ец от Охайо, чиято позиция СЕ ПРОМЕНИЛА.
Мдаааааа...Израстването в грешките е свързано с промянаааа. За меееен. АА не започва от мен и няма да изчезне с мен, ако яхна метлатаааа. АА не започва с моя първи ден на трезвост, няма и да изчезне, ако се подхлъзнаааа. АА не започва с моя първи спонсор и не изчезна, когато всеки пое, независимо един от друг, по Пътя. Продължавам да практикувам 12-те духовни принципа с втори спонсор. И съм трезвен. Приключението АА във Вдъхновение продължава. Радвам се на времето, когато в здрав разум се уча от това, което споделяте тук и на сбирките на АА. Всички вие, членовете на АА, които познавам и които не познавам, ви благодаря. Без вас, без вашия опит, без вашата помощ, аз днес нямаше да имам усещането, че съм прашинка, а не всемогъщо и тъпо говедо. Прашинка, която изпитва великото чувство на благодарност и принадлежност. Прашинка, която е трезва и се опитва да улови всеки миг от днешния ден. Благодаря ви.
И сега, ко вика/нали първите ми девет години от моя живот преминаха на село, много ми е симпатичен и мил този диалект/ Бил Уилсън, цитат от сп. Грейпвайн, "12 стъпки за 30 минути", част от статията "Фрагмент от историята или как се появиха 12- стъпки", юли, 1953 година:"...този малък фрагмент от историята трябва да убеди, дори най - скептично настроените в това, че никой не е изобретявал Обществото на Анонимни Алкохолици.
ТО ПРОСТО СЕ ПОЯВИ... ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ."
Ами, освен да млъкна, а?
|
РАЗНОГЛАСИЯ