|
Много искам, или съм искал, по - точно, моето болно его иска, или е искало всичко в АА да започва на 12.02.2013 година. От тази дата съществува, има я групата на АА "Само за днес". Може и в друг ден - 22.08.2012 година, когато помолих един алкохолик да ми помага в практикуването на Духовната програма, да бъде мой спонсор. Може и в друг ден - 22.06.2012 година, когато се събудих безпомощен и безсилен след поредния грандиозен запой и неосъзнато потърсих помощ и един глас сякаш от отвъдното ми каза в телефонната слушалка думите "има изход" и вечерта в 19.00 часа присъствах на първата си сбирка в групата на АА "Има изход". Факт е, че първата група на АА в България датира от началото на декември 1989 година. Неоспорим факт е, че Братството на АА съществува, започва, има го от 10.06.1935 година. Но кога и как Братството на АА излиза от анонимност/защото ние пазим единствено и само лична анонимност/? Отговор за себе си намирам в събития по дати:
Важни събития в историята на Братството на АА от "Кога АА навърши пълнолетие"
1934, лятото - Доктор Уилиям Д. Силкуърт обявява Бил У. за безнадежден алкохолик - стр. 52
1934, август – Оксфордските групи отрезвяват Еби Т., приятелят на Бил – стр. 58
1934, ноември – Еби посещава Бил и му разказва историята си – стр. 58
1934, декември – Духовното преживяване на Бил в Болницата „Таунс“ - стр. 63
1934, декември до 1935, май – Бил работи с алкохолици, но не успява да отрезви нито един от тях – 64 стр.
1935, май – Доктор Боб и Бил се срещат в Акрън – стр. 67
1937 – Нюйоркското АА се отделя от Оксфордските групи – стр. 74-75
1938, ноември – Доктор Боб и Бил се срещат в Акрън и преброяват резултатите. Четиридесет трезви алкохолика. Първо осъзнаване, че е постигнат някакъв успех – стр. 76
1938, февруари – Установяване на връзка с Джон Д. Рокфелер младши. Дава 5 000 долара. Отказва да даде повече. Спасява АА от професионализма – стр. 147-148
1938, май – Създава се Алкохолишката Фондация, попечителството на АА – 159
1938, май – Започва да се пише книгата Анонимни алкохолици – стр. 159
1938, декември – Членовете на АА достигат бройката 100 – стр. 180
1939, април – Книгата Анонимни алкохолици е публикувана – стр. 173
1939 – Доктор Фосдик представя книгата – стр.183, 322
1939, лятото – АА в Средния запад се отдръпва от Оксфордските групи; АА става напълно независимо – стр. 76
1939, август – Доктор Боб и Сестра Игнация започват да работят в болницата „Свети Тома“ в Акрън. В следващите 10 години те се занимават с 5 000 случая
1939, септември – Внезапното нарастване на членовете в Кливлънд доказва че А може да достигне големи размери – стр. 19
1939, декември – Първа група на АА в психиатрична институция – Щатската болница „Рокланд“ в Ню Йорк – стр. 12
1940 – Религиозните лидери отец Даулинг и Доктор Фосдик одобряват АА – стр. 37
1940, февруари – Отварен е първият в света офис по служене на АА, улица „Весей“, Ню Йорк – стр. 187
1940, февруари – Рокфелер дава вечеря в чест на АА – стр. 182, 183
1941, март - „Сатърдей ивнинг поуст“ пуска статия, която предизвиква огромно национално признание и разширение на АА. Броят на членовете през 1941 скача от 2000 до 8000 в края на годината – стр. 190, 191
1942 – Първата група в затвор – Сан Куентин, Калифорния – стр. 89, 90
1944, юни – Създава се списанието на АА – Грейпвайн – стр. 212
1945 – Доктор Силкуърт и Теди Р започват работа в болницата „Никброкърс“, Ню Йорк. Те се занимават с 10 000 случая в следващите 10 години.- стр. 206
1946 – Дванадесетте традиции на АА са за първи път формулирани и публикувани – стр. 234
1949 – Американската психиатрична асоциация признава официално АА – стр. 245
1950, юли – Първата международна Конвенция в Кливлънд. Дванадесетте традиции са одобрение от движението – стр. 212, 213
1950, ноември – умира Доктор Боб – стр. 9, 214
1951, април – Първата Генерална конференция по служене се събира за първоначален 5-годишен експериментален период, свързвайки Попечителите на АА с цялото Братство – стр. 217
1951, октомври – Наградата „Ласкер“ е връчена на АА в Сан Франциско от Американската асоциация за обществено здраве – стр. 4, 301
1953, юни – Публикувана е книгата „Дванадесет стъпки и дванадесет традиции“ - стр. 219
1954, октомври - „Алкохолишката фондация“ става General service board (Главен съвет по служене)на АА. Първоначалната идея за Фондация, която да се занимава с всичко, е отхвърлена
1955, юли – 20-та Годишна Конвенция в Сейнт Луис. Публикувано е Второто издание на книгата „Анонимни алкохолици.
трети юли – Трите завета – Възстановяване, Единство и Служене са приети в Братството от неговите ветерани
1956 – Създаване на Общественият информационен комитет, който да встъпи в служба за връзки с обществеността и да наследи досегашната работа вършена от Бил У.
1957 – Създаване на първият отвъдморски General service board на АА във Великобритания и Ирландия. „АА навърши пълнолетие“ е тубликувана през октомври. Броят на членовете на АА достига 200 000 в 7 000 групи, разпръснати в 70 отделни страни и владения на Съединените щати.
1958 - “Дни на вино и рози“, пълнометражна ТВ-продукция. Кинолентата е произведена през 1963-та. АА сътрудничи и на двата филма.
1959 – АА Пъблишинг, става АА – Световна служба.
1060, юли – 25-та Годишна Конвенция, Лонг Бийч, Калифорния.
1961 – Бил разменя няколко писма с Доктор Карл Юнг През 1930г., Доктор Юнг помага на един алкохолик, който по-късно е в основата на формирането на АА.
1962 – Публикувани са „Дванадесетте принципа за Световно служене“, написани от Бил У.
1963 – Първи регионални избори на попечители за Генералния комитет на служене. Тази процедура заменя Областните попечители, дотогава избирани от само един щат. Според новата процедура Съединените щати се разделят на шест региона.
1963 – 1967 – Този период се характеризира с бърз растеж отвъд океана. Той е активизиран от засилването на нашето собствено световно служене, като повече кореспонденция за съветване, изграждане на нов литературен център, по-голям брой от нови и ефективни преводи, по-доброто внедряване на традициите и т.н.
1965 – 30-та Годишна конвенция в Торонто, Канада. През юли. Посетена от повече от 10 000. Декларацията, по-късно широко използвана, - „Аз съм отговорен. Когато някой, някъде, протегне ръка за помощ, искам ръката на АА винаги да бъде там. И поради това: Аз съм отговорен“ - е ключова за това събиране.
Подаръчното джобно издание на „Дванадесет стъпки и дванадесет традиции“ е издадено в Торонто.
Цветният документален филм произведен само за ползване от групите, в което Бил и Лоис разказват ранната история на АА.
1966 – Ротационни промени в попечителите на Генералният комитет по служенето, в който алкохолиците придобиват мнозинство от две трети – историческо събитие, с което Братството на АА приема високата отговорност за бъдещото водене на всички свои дела. С тези промени, броят на Регионалните попечители нараства до осем – шест от Съединените щати и двама от Канада.
1967 – Публикуване на книгата „АА начинът на живот“ (сега озаглавена „Както Бил го вижда“), съдържаща извадки от написаното от Бил У.
1955-1967 - В този период броят на АА групите нараства от 5927 до 13279; групите отвъд океана представляват 20% от АА-популацията.
1969 – Първата Сбирка на Световно служене се състои в Ню Йорк от 9 до 11 октомври, с делегати от 14 страни (След 1972 става Биенале)
1970 – 35-та Годишна международна конвенция се провежда в Маями Бийч, Флорида. Приблизително 11 000 присъстващи. Там е последното публично появяване на Бил. Ключово изявление: Декларацията за Единство.
1971 – Бил умира на 21 януари в Маями Бийч, Флорида. Неговото име, снимки и история се появяват за първи път в световните медии.
АА-групите по света организират възпоменателни служби.
1973 – Издава се книжлето „Повярвахме“ (“We came to believe” - така започва Втора стъпка).., съдържащо гледните точки на широк кръг членове относно духовността.
1973, април – Продадените бройки от книгата „Анонимни алкохолици“ достигат цифрата 1 000 000.
1975 – 40-та Годишна международна конвенция се провежда в Денвър, Колорадо. Над 19 000 повтарят темата „Нека почне с мен“
1975 – Издава се книжлето „Живот в трезвост“, детайлизиращо някои практични методи използвани от членовете на АА, за да не пият.
1976 – Световно разширяване – повече от 1 000 000 члена, в повече от 28 000 групи.
Трето издание на книгата „Анонимни алкохолици“.
1978 – Грейпвайн достига тираж от 100 000.
1980 – 22 500 се регистрират на АА събирането в Ню Орлиънс, за да празнуват „радостта от живота“ по време на 45-та Годишна международна конвенция на АА.
Книгата „Доктор Боб и добрите стари ветерани“ е представена на Конвенцията, комбинирана с биографията му и историята на АА в Средния запад.
1981, август – Разпространението на книгата „Анонимни алкохолици“ минава 3 000 000 бройки.
Дали всеки един член на АА не би могъл сам да си прочете от някъде тези дати? Може. Ако иска и се доверява, че му е полезно във възстановяването от тази непроумяема, фатална, трисъставна болест "алкохолизъм" - 1.На ума. 2. На тялото. 3. На душата. Зависим съм от алкохола, алкохолът е сиптом, но аз съм болен от хроничната и прогресираща болест "алкохолизъм".Болният от рак не е зависим. Той просто е болен. Дали се страхува? Не знам. Но търси решение, търси изход и каквото му кажат "сляпо се доверява". И аз просто съм болен. Дали се страхувам. Днес не се страхувам. "Сляпо съм се доверил" и приех подадената ми ръка за помощ в АА, имам решение, имам изход. Дали не умнея като споделям тези дати в този пост? Не умнея, защото ги прочетох от пост на друг алкохолик и защото тук влизат хора със съмнението, със СЪМНЕНИЕТО, че може би имат проблем с алкохола. И ако "случайно" попаднат на моите писаници, бих искал да усетят, че съм част от едно "нещо" с жива, с истинска, с богата, не измислена история. Че не съм в пещерата, че не съм в сектата, че не съм на Луната, че не съм... А съм част от едно "нещо", което ми даде нещо ново, вълнуващо, истинско. И най-накрая да го кажа просто, как се чувствам, защо съм благодарен: "В АА се уча и не само се уча, вече има моменти в живота ми, в които живея в достатъчност, не в алчност. Каквото и да значи това. За мен това никак, ама никак не е малко. И получавам в изобилие. Така ми обещаха. И се случва. Вече се случва."
Братството на АА в България в анонимност ли е? Няма да отговарям на този въпрос. Ще взема да се опитвам да правя честно нещо по-мъничко всеки ден първо за себе си и ще помоля Бог да ми открива волята Си, да съм честен и ако мога да помагам безкористно на други. Защото иначе ще се подхлъзна. И да не се подхлъзна, ще съм емоционално нетрезвен. Ама няма да си давам сметка, моето болно его няма да си дава сметка. И ще полудявам. А пък ще си мисля, само ще се заблуждавам колко съм добре. А пък аз чисто и просто се правя на господ. И пак съм всемогъщ. И пак тиквата ми пращи от интелект в нездрав разум, което е едно голямо нищо. Не го искам това. Такъв бях 40 години "съзнателен" живот. Най-великият режисьор, на най-великия филм в историята на Земята.
Ако ми Се дава, осъзнавам моите грешки, покайвам се и ако мога ги изкупвам. И продължавам. Опитвам се да не повтарям стари грешки. Цял живот правех едно и също и очаквах различни резултати. Безумие, в което се надявах, вярвах на чудеса от моето всемогъщество. В АА ми предлагат да спра да се доверявам на моето всемогъщество. Да се доверя на Бог, така както го разбирам. Доверих се, не защото имам нужда, не защото желая, а защото нямам друг избор. Осъзнах, че животът ми е неуправляем. Не защото не съм имал хубави моменти в моя живот. Имал съм. Но те не са от мен. Те са независимо от мен. Те са, за да съм жив и днес, и да видя всичко останало от моя живот, резултат от моето велико всемогъщество, от моя велик егоцентризъм, от моето болно его. Резултатът, ако имам силата да си го призная - погром, тотален погром над всичко в мен и всичко извън мен. Полезният резултат - сменявам ден по ден посоката - от материалния свят в достатъчност и всичко останало в невидимото, в духовното.
Интересувам се, научавам, разбирам, осъзнавам/и пак, ако ми Се дава/ грешки от миналото на други. Благодарен съм. И не само това, уча се от тези грешки. и как се уча? Ами, опитвам се да не ги повтарям. Осъзнавайки ги, спирам да се ровя. Не искам да съм щраус, забил главата си в пясъка и само гъзът ми да стърчи.А какво може да прави гъзът ми? Да пърди и да сере. Това може един гъз - само да пърди и да сере. И се опитвам/и пак, ако съм честен, и ако ми Се дава - Трета и Единадесета стъпка на практика, не на приказки/ да правя полезните неща за мен, а те ще са полезни и за други. Така разбирам аз "егоистичния" момент в практикуването на Духовната програма на АА.
Има един виц. След адска катастрофа, карат в операционната части от телата на потърпевшите и то какви части - само гъзове и уши.И Бай Ганьо, най-великият хирург действа, шие и прави, шие и сглобява, пот се лее...Излиза от операционната и го питат:"Бай Ганьо, какво стана, как са хората?"Бай Ганьо отговаря:"Ших и правих. Ших и правих.Голям зор." Пак го питат:"Ще живеят ли?"Бай Ганьо казва:"Мдааа.., ще живеят, ще живеят. Ще пърдят и ще се ослушват, ще пърдят и ще се ослушват..." Такива ми ти работи, както казваше моята баба...
Всичко това за мен. А на вас - както ви харесва.
Прекрасен ден във Вдъхновение и трезвост.
|
Моята гледна точка за пещерата