Йес.

Първо честно си признах, че имам нужда от помощ. И по-точно, по-правилно или по-полезно, все едно, че не съм всемогъщ. Каквото и да значи това. Второ разбрах или проумях, че мога да поискам, да приема тази помощ, все едно, къде съм отишъл. Трето, все едно, дали имам нужда или желая. Най-важното! - Не разбрах, не проумях, не схванах! Аз просто нямах друг избор. Ами, наистина си полезен за себе си в това, което споделяш. Дали си прав? Не е моя работа. Но и за мен важи същото - имам свободата да приемам и чувам толкова добри и полезни неща за себе си от всичко, което ме заобикаля. Вместо да си заровя тъпо и упорито главата да водя люти битки с когото и да било, и с каквото и да било.