|
|
| Тема |
 Вина |
|
| Автор |
petrus () |
|
| Публикувано | 05.12.13 12:20 |
|
|
|
Живяла съм все с чувство за вина. Незнаех какво е да живеш без вина. Чак сега след работа по Пограмата на АА със спонсор така, както ми се предложи, без ако и обаче, след две години и половина трезвост ми се случи да не се чувствам виновна за тъжното настроение на някой, дори и аз да съм го "причилнила" или поне той да твърди така. Като малка така си и беше, все ми се казваше, че майка плаче заради мен, че баба е недоволна заради мен. И това чувство се оказа много дълбоко вклинено в мен. Дори и е мутирало, понеже ако аз мога да правя хората тъжни и ме боли то ми трябва мощно противидействие на тази мъка и това е да ги правя щастливи или да се мисля че съм център на вселената, че да ми се вдигне малко оценката за мен. Нали мога да правя нещастни майка и татко и баба, значи и други мен могат да ме правят нещастна или щастлива.Сега видях ясно как аз не съм виновна за това, че майка е тъжна, въпреки че се е натъжила от мое поведение, грешно или не, незнам. Но аз мога да си правя грешки, а дали другите ще тъжнеят не е моя работа. Почувствах се свободна да мога да сгреша. Мисля че не съм можела да греша или да признавам грешките само защото чувствах че другите ще ги заболи. Показа ми се ясно, че никой не е виновен за състоение на някой друг. Дори и татко не е виновен за нещастието на майка, понеже той пие. Каква свобода. Исках да споделя, понеже за сетен път се показва, че работи Програмата, ако действаш.
| |
| |
| 
|
|
