|
|
| Тема |
 Re: Питам [re: Biser28] |
|
| Автор |
girasol* (усмихната) |
|
| Публикувано | 17.11.13 11:34 |
|
|
|
То е малко като игра на зарове. Хвърляйки ги, не знаеш какво ще се падне. Моят баща и чичо ми бяха алкохолици. Но при мен го нямаше "лошия пример", защото не съм израснала с баща ми и го виждах само през ваканциите. Но с него винаги съм се чувствала като със свой връстник - тате е забавен, тате ме разбира, с тате мога да си играя все едно ми е приятел, тате е.....недорасъл, с акъл на 10 годишно дете. Това последното го разбирам сега, в деветата година на трезвостта си, но през няколкото седмици, прекарани при тате, неговата незрялост и безотговорност ми допадаха. Сега ми дават урок.
И двамата ми братовчеди не са алкохолици.
Аз станах алкохолик и то от тежките, които се спират едва когато са на прага на лудостта или смъртта, не знам къде бях точно преди осем и нещо години, когато спрях.
И баща ми и чичо ми умряха от болестта си, без да разберат че има изход. Благодарна съм че аз не само намерих изход от алкохолизма, но и намерих начин за пълноценен и щастлив живот. Днес съм благословена със мир и спокойствие в душата си, с вяра в сърцето си и здрав разум в главата си.
Пожелавам на всички да намерят себе си в търсенето на изход, прекрасно е.
Усмихни се, има изход.
| |
| |
| 
|
|
