|
Имах честта и удоволствието да присъствам на тази Конференция и бих искал /а е и мое задължение като един от двамата членове на АА-България там/ да споделя с вас в общи линии това, което видях и почувствах.
Тя се проведе от 9-ти до 11-ти ноември в Селпия, курорт на 150 км.южно от Варшава под мотото:"Наставничеството/спонсорството/ - силата на Общността АА".Присъстваха почти всички членове на комитети, съвети, комисии, работни групи и бюра по служенето;ограничен брой неалкохолици - Попечители и приятели на АА, около дузина гости от близки страни, както и 77 делегата - по един от всяка Интер-група.
Още в началото искам да подчертая официалният, но и делови характер на събитието.Отчиташе се огромният обем свършена през годината работа, споделяха се възникналите затруднения и въпроси, даваха се насоки за следващия мандатен период, включващ и отбелязването през м.август на 40-год. от създаването на АА-Полша/доволно трудна в организационно отношение задача с оглед очакваните 7000 делегата!/.
Това, което ми направи силно впечатление, беше дневния ред:
Работни и информационни срещи за съставяне на Комисии
Откриване на Конференцията
Отчет на Председателя на Съвета на Попечителите
Отчет на Председателя на Съвета по Служене
Отчет на Координатора на Бюрото за контакти с външни за АА организации.Основно за работата в Местата за лишаване от свобода.И това на трето място, след двата най-важни доклада!А не за контактите с болничните заведения или Църквата, например.Психолог-неалкохолик многократно изразяваше признателността на всички към АА за работата в затворите."Ние не можем да им помогнем, защото не сме като тях; те пък не могат да излязат, за да дойдат при вас!" Ето това е един от истинските примери за служене в АА!
Общността АА е толкова разпространена в Полша, че е трудно да си го представим.Повече от 2300 групи!Държа да отбележа - в това число около 600 групи, които не желаят да излъчват представители за Интер-групи и да работят организирано в структурите на АА.Те са си самодоволни и самодостатъчни.И никой не им пречи.Спорадичните призиви за приобщаването им не предизвикваха драматизиране - "Нейно Величество Групата" е в пълното си право сама да определя съдбата си.
Много се говори за спонсорството/наставничеството/ като фундамент за възстановяването.И за взаимовръзката им със служенето.Нищо обаче не мога да отбележа като ново и теоретично непознато за нас - просто там го практикуват.
Особено внимание се обръща и на задграничните полскоговорящи групи.В диаспората им те са повече от 100, в това число около 60 във Великобритания.Полагат им се две места в 21-членния съвет на Попечителите, в който участват и 5 неалкохолика.
Относно "Темата "Минесота" и евентуалното отношение на АА-Полша към нея, за което в България бях слушал доста...Направо ми е неудобно да повдигам този въпрос в пост-а си, тъй като там той се обсъждаше колкото и проблема със сирийските бежанци...Който желае да се лекува в клиники или по какъвто и да е друг начин - негова воля! Ние бяхме на Конференция на АА.
Имаше продължителна и емоционална дискусия касаеща малките списания, издавани от групите по региони.Възникнали спонтанно, тези бюлетини първоначално обслужвали лични егоцентрични амбиции - чия ще е по-оригинална, по-четена.Издаването им изисква дотация и се чуха гласове срещу разхищенията.Сега обаче те са се превърнали в истинска АА-литература и с голямо мнозинство статуквото бе запазено.
Когато трябваше накратко да се представим като страна-гост, споделих, че макар АА-България да е основано през 1989 г. мога да си обясня ниската ни численост и липсата на единство главно с нашата народопсихология.Тъй като другият ни представител с основание изтъкна като аргумент масовото ни участие в Конвенции и Семинари, оставихме въпроса с единството на тяхната преценка . Всички обаче от сърце се радват на разрастването ни напоследък! Споделих им и мнението си, че някои може и да се учат от грешките на другите, но ние се учим от собствените си. То това даже си е упоменато надлежно в 4-та Традиция .
Много неща се казаха, но не ми се иска излишно да теоретизирам, затова ще си позволя само да спомена някои бележки - така, както съм ги нахвърлял хронологично:
За Принципите трябва постоянно да се говори, защото постоянно идват нови членове.
Да се приемат новите методи на работа/напр.Скайп/, защото Общността работи в сегашно време
За постигане на духовен напредък категорично се препоръчва работа по Програмата със спонсор.Макар последното да не е задължително, "...ако съм без спонсор, значи нещо се случва с трезвостта ми!".
Служенето и Спонсорирането са неразривно свързани.
Как върви актуализацията на преводите на Голямата Книга по страните?
Набира сили движение, което приема участието в Интер-групите не само на делегати, а и на отделни свободни участници.
Добре работи единния Контактен телефон на АА - професионалисти насочват към него.
Председателя на Литературния комитет - постепенно преминаване към електронни носители.
Когато поляците преживели бум в растежа и се появили много нови групи, позарязали спонсорството.Англичаните ги предупредили че грешат, но било вече късно - последвал регрес /това трябва да е "знак за внимание " към нас/.
Към края се зададоха въпросите, събирани през цялото време на Конференцията.Като например:"Могат ли на сбирките да се изказват неалкохолици?" и "Могат ли всички сбирки да бъдат открити?" и т.н.И отговори, естествено в духа на АА, като:"Да, ако Групата реши..., но опитът на АА показва, че за нейната безопастност е по-добре те да са закрити!".
Най-продължителни и разгорещени дискусии предизвика следния казус:
"Може ли да се говори по адрес на група, без да си неин член?" Уточнения: Групата съществува и работи, но не желае да се впише в актуалния регистър.Не става въпрос за вмешателство в делата и, а само за съобщаване на факта че я има.Няма как да предам всички аргументи "за" и "против" в продължение на около 15 минути - тук по много интересен и сложен начин се преплитат поне три Традиции / 1-ва, 4-та и 5-та/. Със сигурност за някои хора въпроса звучи глупаво, но всъщност е дълбоко принципен за АА.В крайна сметка с неголямо мнозинство /и много въздържали се!/ бе уважено правото на групата на подобно "инкогнито" съществуване, а външни за нея хора не бива да съобщават официално за това. /б.а.Сега в България разбрах, че аналогичен казус е бил решен по подобен начин преди години в Испания/.
Не мога, разбира се, да разкажа всичко...Пътуването, условията и преживяванията бяха чудесни...по алкохолишки!.
Конференцията свърши, разделихме се приятелски...Ще ми остане хубав спомен за тези прекрасни хора, които не досаждаха с куртоазни фамилиарности от типа:"Как да ви помогнем, какво да направим за вас...?" Те са достатъчно мъдри за да знаят, че дори не е нужно да КАЗВАТ:"Ние направихме така"... По-важното е че го ПОКАЗВАТ.
Думата, с която ще запомня тази Конференция, е "служене"
|
42-ра Конференция на АА-Полша