|
Преди около седем месеца отидох на първата си сбирка на АА. Беше третия ден откакто бе приключил последният ми запой, който беше най- продължителният и разрушителен в моя живот. Преди това бях правил поредният опит да спра алкохола и този опит продължи 28 дни. Бях трезвен 28 дни своеобразен рекорд за мен през последните десет години. Но и той приключи, просто излязох от вкъщи без да се усетя и когато си дадох сметка какво правя бях изпил половин бутилка ракия. После за мен нямаше никакво значение какво се случва. Започна следващия цикъл на пиене и както винаги досега пиенето ми се влошаваше. Всичко свърши в един момент, когато не издържах физически на нарастващите количества. Събудих се на спалнята без да си давам сметка как съм се добрал до там и имах смътни спомени къде съм бил през последните няколко дни. Не помнех колко сам изпил. Стисках в ръката си недопита бутилка. Първата ми мисъл беше, че остатъка в бутилката няма да ми стигне за дълго. Отпивах по малко и безпокойството ми растеше с намаляването на алкохола в бутилката. Не знаех какво съм сътворил, как ще погледна жена си, можеше всичко да съм сторил през изминалите няколко дни, чувствах се виновен и смачкан. Нямах физически сили да си купя още алкохол. Досетих се, че е понеделник и би трябвало да съм на работа. Все ми беше едно. Дотътрих се с мъка да банята, но изпитвах ужасният срам да се погледна в огледалото. Уж гледах огледалото, но погледът ми все настрани да не се виждам. Замислих с какво да правя за да спасявам за пореден път кожата, но как да се спасявам като дори не помнех какво съм сътворил. В този момент се отказах да правя каквото и да е било, не виждах смисъл, отдавна всичко бе станало безсмислено. Винаги бях имал идеи как да се измъкна , но този път гледах като безмозъчно говедо. Нищо не ми идваше наум. Бях стигнал точката на живота си, в която не исках да направя следващата крачка. След време допих бутилката и зачаках да започне абстиненцията ми. Нямаше да стигна в това състояние до магазина за алкохол. От унеса ме изкара съпругата ми. Вярната ми съпруга си беше в къщи все още. Това което видях бяха две листчета, на едното пишеше телефона на един лекар психиатър, на другото пишеше телефона на един човек от АА. Трябваше да избирам. Не направих избора аз. Едва ли в мен имаше и грам разум който да беше останал. Просто явно Бог трябваше да се намеси за измъква магарето си от калта. Лекарят се оказа , че е в отпуска още две седмици, така че ми бе казано, че отивам на сбирка. Съгласих се защото се чувствах виновен. След три дни корема ме свиваше какво ще стане. Видимо се притеснявах. Искаше ми се да отида в тоалетната и да повърна, не че имаше какво. Аз който се смятах за велик, че всичко знам, че всичко мога, че стоя над всички трябваше да ходя на сбирка на Анонимни Алкохолици. Това беше голям удар по гордостта ми. Имах чувството , че всички ме гледат и казват вижте го нашето момче къде отива. Та се замъкнах до сбирката екскортиран от съпругата ми, но пусто влизане. Не ми се влиза на сбирката. Стигам до вратата и после без да знам съм се върнал петдесет метра назад. На незнам си кой опит съм се престрашил да влезна. по скоро връхлетях на принципа мечка страх мен не страх и нямаше връщане. И странното, че никой не ме изяде. И какво видях хора като мен , но трезви от доста време. Мислех си , че ще се говори за алкохол, но се говореше и за неща които моята гордост, лицемерие и егоизъм не допускаха да се случват в живота ми. Излезнах от сбирката щастлив и знаех, че ще има и втора. За първи път в живота си бях започнал да чувам. Досега бях казвал как трябва са се случват нещата в живота. Моето мнение досега бе стояло над всичко. Аз който не се съобразявах с нищо си бях отпушил ушите. Разбрах за дванадесет стъпковата програма и започнах да я практикувам със спонсор, така както ми се предлага, макар и с големи съпротиви на моменти. Започнах да правя малко по малко това което не исках да правя. Започнах да виждам дивашкия си егоцентризъм, самоволният си живот и малко по малко да правя равносметка на това което върша. На третата седмица изчезна желанието ми за пиене, до тогава подушвах алкохола през затворена бутилка. В един момент разбрах, че вече не ме притеснява алкохола, вече не мислех за него. стараех се да следвам програмата според силите си и възможностите си. Трябваше да полагам усилия за да постигна духовното си израстване така както е описано в голямата книга. Четях, ходех на сбирки и вършех това което ми се препоръчваше къде с желание къде със съпротива, но осъзнавах , че трябва да го правя. Нямах желание да се връщам назад. Бях загубил битката с алкохола. Не вярвах, че всичко ще проработи, но се оказа, че работи. Програмата работеше. Започнах да изживявам първите си хубави моменти. Изживях първите си моменти на душевен мир и покой, започнах да се побирам в кожата си, гневовете и ситуациите ми с неконтролируемо поведение почти изчезнаха, появи се доверието отново в семейството ми и това на роднините и познати те ми. Бях започнал да живея по нов и много по вдъхновяващ начин. Бях се сдобрил с Бог, този път като, че ли завинаги. Сега когато завършвам този пост и след малко ще си легна като нормален човек затварям още един ден през който съм трезвен. Скоро ще станат седем месеца, минаха неусетно без мисъл за алкохол. Почти седем месеца през които разбрах, че имам всичко което ми е нужно, че имам много повече отвсякога. Не искам нищо. Не мисля за утрешния ден. Това ще стане когато стане утре. Научих се да съм благодарен за това което имам и да не го смятам за даденост от нищото. Благодарен съм за възможността да живея отново.Благодарен съм, че Бог ме заведе в АА.
|
Благодарен съм, че попаднах в АА
