Ами,какво да ви кажа?Човек може да претака отпред назад и отзад напред безкрайно и да иронизира и да се шегува с много неща.Не знам дали е ставало дума във форума,но ние в АА много се шегуваме и се смеем.Иначе,ако се вземем много на сериозно,егоцентризмът ни бие по главите и много боли,но разбира се,Вие можете да си го позволите като неалкохолик.

Сега,сериозно.Продължавам да твърдя,че болестта алкохолизъм обхваща и нашите тела.Продължавам да твърдя,че НЕКОНТРОЛИРУЕМАТА ЖАЖДА ЗА АЛКОХОЛ в резултат само на една глътка алкохол, много прилича на останалите форми на алергията.Продължавам да твърдя,че дори да вляза в кошера с пчелите,ако не съм ужилена,нищо няма да ми стане,както и че алкохолът в бутилката...е просто алкохол в бутилка и няма отношение към мен и ни най-малко не ми пречи.Разбира се,твърдя и това,че белият пшеничен хляб не може да предизивика никаква ентеропатия,ако не съм яла.Апропо,това също Е алергия.Дори по-често се среща като диагноза с думите "глутенова алергия".Естествено и диабетикът може да си стои безопасно в интимна близост с тонове захар,стига само да не е похапнал.Между другото,това е интересно сравнение-диабет и алкохолизъм.Така както захарта при диабета не може да бъде утилизирана/използвана и разградена/,защото поради липса на достатъчно инсулин не може да бъде вкарана в клетката и остава в кръвта,където я и измерваме,така и алкохолът остава непълно разграден в кръвта на алкохолика поради "бавен метаболизъм",който е генетично детерминиран.


Изписах всичко това с една единствена идея.Нали звучи безумно,ако диабетика реши,че със силата на волята си,ще накара панкреаса си да отдели повече инсулин,така,че да може да изяде едно парче торта?Напълно безумно и невъзможно.И на диабетика и през ум не му минава такова нещо.ЗАЩОТО ДИАБЕТИКА НЯМА УМСТВЕНАТА ОБСЕСИЯ НА АЛКОХОЛИКА,който също много добре знае,че със силата на волята си няма да може да спре да пие,но въпреки това опитва ли,опитва.

Изписах всичко това и защото самата аз доскоро не вярвах във физическата страна на болестта и реших,че съм се оправила терапевтично и духовно в рамките на Програмата,но се оказа,че не е така и си натрупах личния опит.

А колкото до любовта и вярата....май няма смисъл да се говори за това.То се преживява.Пожелавам го от сърце на всички!