|
Когато бившата ми жена през 2002 ме остави почнах да пия с такава настървеност,каквато дотогава не бях и предполагал,че съществува.Вече си имах съвсем "истинско и достойно оправдание" да пия на воля потънал дълбоко и невъзвратимо в уродливото блато на самосъжалението като дори ми беше толкова приятно да съм си там,че трудно беше дори и да си помисля да се опитам да изляза на светло.Една от най-съществените причини да пия постоянно още от дете беше точно тази да не мога да живея сред тоя свят на ненормалници,на простотия,на неразбиране и тн и тн като виждайки нещата по тоя начин в моята болна глава просто си пиех,не пиех,опитвах се да живея без да пия,което не се получаваше и така си ставах все по-зле и по-зле от година на година.До преди Анонимни Алкохолици аз въобще си нямах и на идея,че може да дойде момента,в който да живея трезвен,без да ми се пие,да нямам нуждата да пия но най-вече не бях и допускал,че мога да живея без дрога или алкохол и да се радвам на своя живот и на всичко около себе си.За да бъда честен ще си призная,че е имало моменти,в които съм бил истински готов да захвърля всичко,но точно тогава се моля когато остана за малко по способен да го направя и все повече ми се изяснява,че това винаги-абсолютно винаги е лично за мое добро.Добро е вярно,но както и по-горе споделих-не винаги "моето добро" е такова,каквото на мен ми харесва,а като се вземе в предвид,че до скоро въобще съм си нямал и на идея кое е "добро и кое зло", гледам много-много да не се навирам в такива дебели размисли.
Това,което исках да споделя е,което ми се случи днес сутринта,и което ми показа нещо,което отново не ми хареса,но със сигурност е най-доброто за мен.Има една жена,която ми харесва,и която я зная от известно време,с която си държим чисто приятелски отношения като нещата между нас са уточнени относно присъствието на определени неща,с които аз би трябвало да се съобразявам.Досега нямаше никакви проблеми с това и аз лично за себе си си бях приел/или съм се заблуждавал,че съм приел/,че всичко е ОК,но уви....
Днес докато бяхме заедно по време на общо мероприятие,аз усетих как очите ми се насълзяват,беше ми доста неприятно от това,тъй като не обичам да се показвам колко съм слаб където и да е и пред когото и да е,но това беше нещо толкова по-могъщо и всеобхватно от мен,че по никакъв начин не можах да му устоя.Единственото смислено нещо,което успях да направя беше да се моля и толкова.Усетих се как явно е времето да приема и това,което се оказа,че е най-трудно за приемане,а именно да обичам някой,който навярно не изпитва същото чувство към мен.Просто и всеки би ми казал това,което и аз бих казал на всеки един когото познавам-"Приеми го и толкова" и щеше наистина да е просто,ако можеше да се заповяда на сърцето точно какво да прави или да не прави.....Малко след това видях,че от това не само нямам никаква полза,а това директно би могло да ме довърши,което явно е и целта на Алкохолизма,но също така и благодарих на Бог именно за този шанс да премина отново през това,но без жизнено важната подкрепа на алкохол или дрога-така,както съм правил винаги,когато нещо не е ставало така,както АЗ съм искал да бъде.
Днес и сега съм благодарен,че има с кого да го споделя като искрено се надявам "само за днес" да си остана трезвен,изпълнен с благодарност за абсолютно всичко,което ми се предлага без никакво значение дали това ми харесва или не;да си напомням,че това наистина е най-доброто за мен,и че Бог наистина ме обича и иска и постоянно ми дава това,от което се нуждая за да мога да съм полезен за себе си и хората с които имам каквито и да е отношения.
]Благодаря ви,че ви има и ви желая още 24 часа спокойна,и ползотворна трезвост!
Бъди себе си.
|
Всеки има нужда от това...
