|
Вчера се прибрах от работа,изкъпах се,легнах и почнах да мисля. Мисълта ми се насочи как ми минават дните от както съм в АА и почнах да сравнявам как беше преди да дойда в АА. Сега деня ми е запълнен с работа ,спорт и АА. Естествено АА не е на последно место ,а напротив дебна зорко нещо друго да не излезе на по-предна линия от АА. Щото тогава става бая опасно.
Та от много мислене и то неправилно мислене преди близо три години се докарах до положение да не мога да продължа да живея и да се чудя как да се преселя в другия свят .Ама ме беше страх и това да направя. Не е ясно и там какво ме очаква . Може да се окаже по-голямо дърво и оттук. И да се прецакам.А и нямах смелост да го направя.
Та неправилното ми мислене ме вкара в едно 23 годишно пиене и за мое учудване ,когато и да пиех винаги се напивах. Не мога като хората да пия едно ,две и да спра. И си викам -тия не са нормални ,за какво изобщо сядат на масата ,като само се лигавят с по 100-200 грама. Ми да пие швепс тогава. Да ,но усещах ,че нещо в мен не е баш наред. Защо като пия и не мога да спра ,а ми се отваря яка глътка и след първите 100 грама вече го метам като у мивка. Ако можеше да се напивам без да правя простотии и да се излагам няма проблем,но напия ли се ставам друг човек. Отблъснах и огорчих много скъпи хора ,развалих прекрасни приятелства с щуротиите си. Ама нали ума ми е замъглен от алкохола ,та много не ми пукаше ,важното беше да има за пиене и да пия. Не мога да пия и да не правя простотии и излагации,не мога пия и да не си разрушавам тялото ,щото то почна да сдава багажа последните години. Як терор наложих над тялото си с алкохола. Обаче проблема е ,че не мога и да не пия. Без алкохол не мога да живея. Защото не се понасям ,не мога да се търпя ,не мога и хората да търпя.Що беше така незнам ,ама нищо не можех да търпя и всичко ми беше криво. И сега понякога ми е криво ,ама в много по-малка степен.
Та последните години включих на пета и почнах деноношно да се наливам. По никакъв начин не можех да се приспособя към живота и се опитвах с алкохола да избягам от действителноста ,а и от себе си. Да ,ама с останалия ми здрав разум ,колкото и малко да е бил се досещах ,че съм се запътил към психиатрията ,или затвора. Или пък гробищата. Тази работа със сигурност щеше да свърши много зле и за мен и за близките ми.
За тези 23 години пиене направих безброй опити да спра сам. Само обещания и след няколко часа пак се напивах. Това нещо беше по-силно от мен,беше извън моя умствен контрол. И с доста съпротиви потърсих помощ от АА. Съпротиви ,защото как така на мен някой ще ми помага.Мога и сам. Мога ,ама не мога.
Отидох на първата си сбирка ,пак с нежелание,щото ме е срам . И гледам ,я всички като мен.Мислят като мен ,чувстват като мен. И усетих едно приятно чувство ,че не съм сам на този свят ,че има и други с моя проблем и най-вероятно ще ми помогнат. Ама пак си ме е срам. Не искам да се изказвам на сбирките,щото ще ме разкрият колко ми е акъла. И ще ме отхвърлят. След няколко сбирки набрах смелост и се изказах. Бре да му се не знае,никой не ми се присмя ,не ме осъди ,не ме критикува. Напротив всички се отнесоха към мен с разбиране и с много любов. И после не можеш да ми затвориш устата.
Та в АА ми разясниха ,че ако се определям като алкохолик е нужно да взема мерки. Болен съм от прогресираща болест наречена алкохолизъм , от която има спасение и ако предприема някои стъпки ще мога да живея нормално ,пълноценно и щастливо.Така и се оказа. Не ме излъгаха хората.
За което им благодаря. Схванах ,че и тялото ми боледува и ума ми боледува,и аз за това вина нямам. До момента в ,който ми се обясниха нещата. От момента ,в който вече съм наясно ,че я имам тази болест ,но не предприема мерки за възстановяването си вината вече си е изцяло моя.
Благодарение на АА вече трета година живея живот ,за който не съм и мечтал.
Благодаря ви братя и сестри от АА.
|
Всичко е за добро
