Браво.
За куража и вярата.
Аз направих 4 години,или по-скоро сл. месец ще направя.
Беше късната есен на 2009.
Изпадах в ужас,че наближават празници,че идва зима,а жена ми ме чакаше да се изнасям и да си търся квартира.
Багажа ми беше нахвърлян от нея в един куфар,до вратата.
Понеже отново се бях крил и бях пил по никое време през деня.
И вместо да съм на работа,аз се бях обадил със крайно фъфлещ глас в 10 сутринта и бях казал,че съм болен от ОВИ,и от истинка не мога да говоря.
Бях си купил бира в 8 сутринта,като бях изпил още в 7,30 преди да отвори магазина скритите две,три бири от вечерта.
На екс ги изпих.
Почти не спях,бях обсебен от мисълта,как скришом да се напия.
В 10 бях толкова пиян,че се усетих,че просто работата в 13 на обяд 2 смяна съм я отписал.
До 10 бях изпил 6,8 бири,0.5 л.
После изчезнах,да пия из града.
И отидох да се крия,като си вкарах филма,че някой някъде може да ме види или засече,затова се криех по тоалетни,на шопинг центрове,и там пиех още и още.
А жена си убеждавах с смси,че съм на работа.
Докато тъщата не дошла да ме потърси същия ден,и и казали че съм взел ден за грип.
НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ.
Срещнах се с тъщата,и съм ревал буквално по спирки като малко дете,на колене насред пътя,докато и рейсове и коли ме заобикаляха.
Чуствувах че ще изгърмя,не понасях и себе си,и нищо около мен.
Алкохола дотам ме беше докарал,че ми минаваха мисли за показно самоубийство,да си окача въжето късно на работа,след като всички си тръгнат,или да си прережа вените ритуално в миялното,на ресторанта.
Да легна във мивката,и да се свърши.
Минаваха ми мисли и за тежки обвиненения към всичко и всички,в едно предсмъртно писмо.
Като накрая щях да помоля света за прошка.
Не издържах и понасях тази агония,алкохола.
Всъщото време само детето ми ме крепеше,понеже си обичах и жената и детето,но не знаех как да излезна от лапите на алкохола.
С тъщата отивайки заедно у нас,жена ми ми показа чантата сс дрехи до врата и ми каза,до три дни да си се изнесъл.
И започна да принти молба за развод.Сякаш земята се отвори под мен и имах чуството че все едно паднах от много високо.
Онова чуство на гъдел във вестибуларния апарат,когато виенското колело започва да се спуска.
Само че беше придружено и със страхотно сърцебиене
Пелтечих,и направо ми се повръщаше от самия мен,буквално.
Тогава,след седмица на опити за сдобряване и разминаване без думи из апартамента,я помолих за 5 дни..и тогава тръгнах и отидох на момента в АА.
Отогава минаха близо 4 години.
Живота ми без алкохол и цигари е коренно различен.
Остана нервността и припряността.
Силния и буен гняв ,уж все за справедливото.
Само преди 4 години мислех за самоубийства и как да я моля за последен шанс на върха на някоя сграда,със събрани психолози,пожарни и ченгета отдолу.
Ако го бях направил,със сигурност,не само детето нямаше да си видя повече,ами и щях да бъда освидетелстван и пъхнат в някоя бяла стая на тихо.
Със усмирителна риза.
Благодаря на силата отгоре върнала ми здравия разум,благодаря на АА братята и сестрите за помоща в началото,благодаря и за вселенското търпение на жена ми.
ЗАСЛУЖАВАШЕ СИ!!
УСПЕХ ВАМ БРАТЯ И СЕСТРИ ПО СЪДБА!!

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!