Интелектът няма нищо общо с нездравия разум.Интелектът има значение в здрав разум.


Какво мисля за себе си?Единственият начин да зацепя,че аз нямам здрав разум е моят път да достигна до алкохола.Единственият начин да възстановявам нездравия си разум е Неговата милост да се доверя,че аз нямам проблем с алкохола,докато той е в бутилката,аз имам проблем в главата,в душата,в тялото.Благодарен съм,че съм алкохолик,защото това за мен е причината да допусна съвсем съзнателно,да положа осъзнато волеви усилия,че има по-Могъща Сила от мен,която ще възстановява/не "възстанови","възстановява",защото това не е еднократен акт,нещо,което ще се случи за една секунда,щрак,готовооо и нищо повече няма да правя,ще мързелувам.../.


Познавам хора,надарени свише,от Бог- с интелект в здрав разум.Тези хора мисля,че не си дават сметка за това.При тях това е естествено поведение,те без дори да се замислят за Бог,денонощно вътре в себе си са в молитвена поза на благодарност,те нямат нужда да са голямата работа.Имам една съученичка.Бяхма големи приятели до рождения й ден в края на 2006 година.Напих се грандиозно и така съм обиждал и нея,и сина й...Както и да е.Важното,което искам да споделя за нея.Завършваме 11-ти клас.Моята съученичка не я приеха да следва висше образование.Започна работа в производството на гатера.Никакви трагедии.Тя казваше,че не образованието е най-важното.Не й вярвах.На третата година стана секретарка на директора.Аз й казвам:Ами,Х.,ти цял живот няма да си секретарка.Вземи да завършиш висше.Тя не спори с мен.Усмихва се и казва:За всичко има време.На десетата година стана заместник - директор по производствените въпроси.На 18-та година завърши задочно икономика.И до ден днешен,вече 32 години работи в това предприятие.Преди си мислех-как не й е скучно на тази Х.?Все на едно място работи.Вече не се чудя.На нея работата й доставя удоволствие.Поддържа интереса си към работата.Мисля,че беше 1994 година.Ще кандидатствам за работа в една фирма в София.Х. ще ми пише CV.Стигаме до това къде съм работил.Диктувам поне десет работни места,които съм сменил.От пазач в детска градина,учител,сервитьор,управител на виенска сладкарница до инженер-химик във ВЕЦ "Пещера".По едно време Х. ми казва:"А бе,Sandu,много работи,много смени,много нещо...Ще помислят,че нещо не си в ред.Дай малко от професиите да махнем."Кой,аз ли не съм в ред.Напротив,те като видят колко много неща мога да върша,веднага ще ме вземат.Даже интервю няма да правят.Сега това моето тогава за интелект ли говори,за здрав разум ли говори?С днешна дата-нито едното,нито другото.


А за Х. мога само да добавя-не знам да ли се е напъвала да разбира Бог?Но мисля,че живееше и сега живее така-за нея Бог е всеприсъстващ.И просто така прави нещата като не забравя това.За нея не съществува дилемата-има ли Го,няма ли Го.


А за мен има решение.Единадесета стъпка,без да се напъвам,когато мога и както мога.Но честно пред себе си и пред Него.


Ако наистина,безусловно се доверя на Бог,няма от какво да се страхувам.Само че,продължавам да имам моменти,в които адски много си вярвам.И започват страховете,гневовете,омразата,завистта...


За мен-невъзможна,непосилна работа е да разбера Бог,но бих могъл да подобрявам личните си взаимоотношения с Него.Как?Е,това вече е интимна работа.Всяко обяснение,всяко тълкуване според мен води до насилие,започва да мирише на секта.


Аз за това съм споделял,че освен всичко друго,АА е моята църква.Каквото и да значи това.Вече близо 16 месеца съм и трезвен,и в АА.През цялото това време мен лично никой за нищо не ме е насилвал.Нито спонсор,нито алкохолик,нито алкохоличка.Никой.Дали някой се е опитвал?Това не е моя работа да съдя.


И каква благодат.Не те познавам,а мога да споделя всичко това с теб.И пак съм свободен.И не ме е страх,нямам необходимост да бъркам в главата ти,за да мисля,какво ти ще си помислиш?

Хубава и трезва вечер.