|
Първите девет години от моето бяло детство изживях в Сунгурларе.Едно от селата,които наричаха "селище от градски тип".През 1974 година,за 30 годишнината от Социалистическата революция,го направиха град.За мен си остана моето село.Винаги казвах като се прибирах там:"Отивам при баба и дядо на село."Вече беше град,но аз казвах село- с много радост.
На нашата улица,на три-четири места от ранна пролет до късно лято на пейки пред дувара на някоя къща се събираха баби с плетки,с хурки,някои шиеха карета на панама и между другото се конущисваха.Събираха се на конушмак.Така казваше баба-на конушмак.Баба не ходеше да се конущисва.Тя стоеше на пейката сама в нашия двор под черешата близо до оградата от камък и над камъка имаше мрежа.Дядо казваше:"На нашата къща дувар не й трябва.Няма какво да крием с дувар."Минаваха покрай оградата и мъже и жени,и млади,и стари и казваха:"Бабо Хино,лельо Хино или само Хино,как си,какво правиш и баба на две на три ще разкаже нещо за себе си,за майка,за татко или за мен,за кака..,разказваше какво на нас се е случило-днес,вчера,онзи ден... Питал съм я:Бабо,ти защо не ходиш при другите баби?Тя ми отговаряше:"Не обичам конушмаците бе,баба,не ми се слушат приказки за хора дето ги няма на пейката."Как никога не каза-не обичам клюките.Баба не кореше,не упрекваше...Седи кротко на пейката сама и мисли,и лицето й светло,светло...Отнася се.Аз пак я питам:Бабо, не ти ли е скучно сам самичка на пейката?"Нееее,почивам си баба.Не й вярвам и хуквам пак на улицата при децата, да играя.Играя,ама бързо ми омръзват всякакви игри.И пак при баба.И пак питам:Бабо,за какво мислиш?И понякога тя мълчи,нищо не ми отговаря и аз я гледам,гледам и ме обзема едно спокойствие,ама за кратко и пак хуквам при децата на улицата.Понякога започва да ми разказва и каквото и да разказва,все е хубаво,все е интересно и все ме успокоява.Ама за кратко.Много често ми казваше:"А бе,Sandu,защо не те свърта на едно място бе,баба.Почини малко."Нито спях следобед,нито почивах.Нещо трябваше все да правя,нещо трябваше все да се случва.
Спи ми се.Друг път ще продължа за дядо,но и още нещо за баба.
Искам само да кажа,че пиша тук на първо място,защото вярвам,че споделям пред хора,които имат проблем с алкохола.Не знам дали са алкохолици.Вече ни ми е задължително да помогна на някого с това,което споделям.Благодарен съм,че на себе си помагам.Не ми е задължително нито да доказвам независимост,нито просто да доказвам,нито просто да убеждавам.За мен този форум не е конушмак.Не ми помага нито да укорявам,нито да обвинявам.
За мен АА не е конушмак.Каквото и да значи това.
Всичко това за мен.А на вас-както ви харесва.
|
Нещо от и за баба и дядо
