Да,така е,прав си за всичко.
От него самия си зависи,дали ще стане за подигравка и посмешище ,дори и на малките деца от улицата,или квартала..или ще го вземе тоя свой живот във ръцете си и ще го живее смело и достойно,като непиещ човек.
Дали всеки е алкохолик е относително!!
Всеки единственно сам може да си определи дали е вече вътре с двата крака в алкохолната матрица ,или е просто поредния тежкар-пияч.
Аз също дълги години ,подозирах че съм алкохолик,но ми беше по=удобно да си мисля че не съм.
Докато наистина не тръгнах сериозно стремглаво надолу,да се редя и аз със кварталните дами и мъже алкохолици тук в Норге,купуващи бира в 8 сутринта,като отвори магазина.
Дори и вече ходещ по сбирки на АА ,и след доста месеци на не-пиене(понеже година време и отгоре преди да спра окончателно,се самозалъгвах че мога да пия контролирано),се чудех дали имам проблем или не,дали не са ми внушили и жена ми,и близките,пък и в АА,че имам проблем???
Тук дойде трезвия ми инстинкт за самосъхранение.
реших-ВСЯКО ЕДНО ВРЪЩАНЕ КЪМ КАКВОТО И ДА ОПИТВАНЕ И КОНСУМИРАНЕ,Е ПАГУБНО ЗА МЕН!!
РЕШИХ-ПО-ДОБРЕ ДА СИ МИСЛЯ И ДА СИ ГО СЛОЖА ТОВА КАТО ТРАНСПАРАНТ В ЖИВОТА СИ,КОЛКОТО И ДА СЕ СЪМНЯВАМ ПОНЯКОГА,ДА СИ ДОВНУША-ЧЕ ИМАМ ПРОБЛЕМ,ПО-ДОБРЕ Е ДА ГО ВЯРВАМ ,ЧЕ Е ТАКА.
Сори за капс буквите,исках само да бъде обърнато вниманиие на тези няколко изречения.
Поне при мен това проработи,и работи безотказно до сега.
Вярно,не ходя по кръчми и барове вече вечер,със дете съм,със много ангажименти..и по-добре така,но не ми е и интересно.
Не ми пречи най-малко ако се пие и пуши около мен,макар и да ми е малко неприятно на моменти.
Не ми течат лигите,така да се каже.
Дори и вече неистовото паническо чуство да ударя бира две ,или някоя чашка,изчезна.,
Това чуство го имах доста време,след като вече нито пиех,а ко късно и не пушех.
При мен си осъзнах истината,че съм прасенце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите