|
|
| Тема |
 Свободен и трезвен |
|
| Автор |
Sandu62 (непознат
) |
|
| Публикувано | 10.10.13 07:10 |
|
|
|
От "Историята на Бил":
"Спомних си ДОБРОДУШНОТО презрение на дядо ми към НЯКОИ свещеници и техните ДЕЯНИЯ;твърдото му убеждение,че в НЕБЕСНИТЕ СФЕРИ звучи музика,но че проповедникът НЯМА ПРАВО да му казва как трябва да слуша тази музика;СМЕЛОСТТА МУ да говори за тези неща точно преди да умре-всички тези спомени възкръснаха от миналото.Беше ми трудно да преглъщам."
Благодарен съм,че проповедите от един момент минаваха и минават покрай ушите ми.Благодарен съм на милостта Му,че почти светкавично/според мен/- моето схващане за Сила по-могъща от мен е Бог и Той е само един и бих могъл да опитам да имам лични,само мои взаимоотношения с Него.
От "Историята на Бил":
"Открай време вярвах в по-могъща Сила от мен.Често бях мислил за тези неща.Не бях атеист.Много малко хора са наистина атеисти,защото това означава да храниш сляпа вяра в странното предположение,че Вселената е произлязла от нищото и че безцелно се стреми към никъде...Как биха могли да съществуват толкова точни и необорими закони,ако не съществуваше разум?Просто трябваше да вярвам в Духа на Вселената,който не познаваше ГРАНИЦИ във времето и пространството.Но бях стигнал само до там."
И аз бях стигнал до там.И не исках да помръдна и милиметър,защото мръднех ли,трябваше да се разделя с идеята за моето всемогъщество и чувство за себеправедност.А точно това е адски трудно,след като толкова много години съм се подчинявал на болното си его и хранил гигантския си егоцентризъм.
И днес съм трезвен.И благодарен.Тази сутрин и с чувството за свобода.Каквото и да значи това.
Всичко това за мен.А на вас-както ви харесва.
| |
| |
| 
|
|
