Иво,здравей.

Първият път,когато прочетох писмото ти,въобще не съм обърнал внимание на следното,което споделяш:"ВСИЧКО СЕ ОПРАВИ,КОГАТО СИ НАМЕРИХ ГАДЖЕ,ИЗВЕДНЪЖ СПРЯХ".

Това много ми помага на мен тази сутрин.Връща ме там,където съм бил.Имам повод отново да размишлявам по Първа стъпка от Програмата на АА:"Признахме,че сме безпомощни пред алкохола и че животът ни е станал неуправляем."

Много често в миналото си изведнъж спирах да пия,когато получавах нещо от заобикалящият ме видим свят,нещо,което ми харесваше.Тогава,разбира се и на ум не ми е идвало,че реално аз завися от всичко,което ме заобикаля,че ако се случи нещо,което на мен не ми харесва,аз започвам да се самосъжалявам,да страдам,да се оплаквам колко скапан е животът ми и някак неусетно,все едно от нищото стигам до идеята да вкарам едно,за да изпусна парата.Случвало се е и друго-изживявам нещо,което ми харесва,но много бързо ми омръзва това нещо и започвам да искам да получа нещо друго.Не го получавам и пак се скапвам и пак идеята да потърся ефекта на алкохола,да си взема лекарството против скука,кофти настроение и с алкохолът по-лесно си създавах моя реалност,не можех да приема това,което се случва в даден момент,просто защото не ми харесваше.Случвало се и трето-вземам си всички изпити от зимната сесия като студент,например,чувствам се победител,чувствам се доволен от себе си,не благодарен и веднага,ама на секундата изживяването на тази емоция не ми е достатъчно,искам да го подсиля,искам крайна емоция,искам грандиозна,разтърсваща емоция и щрак-пак алкохол.И всеки път спирах,всеки път беше за последно.В началото лесно можех да не пия седмица,можех и месец,а както вече писах-не съм пил цели осем години,през това време даже и не пушех цигари.И през всичките тези години съм се кефил на измамното усещане,че аз мога да спра алкохола,когато си поискам,за колкото време си поискам,с една дума-аз мога да контролирам пиенето си,аз мога като нормалните пиячи.Не,аз не мога като нормалните пиячи.Нормалните пиячи не контролират пиенето си,те просто между другото пият,те не забелязват чашата пред себе си,те не искат бързо,бързо да видят дъното й.За нормалните пиячи,алкохолът е допълнение към една прекрасна вечер с приятели,за мен приятелите са допълнение,а алкохолът е прекрасната вечер.В АА чух,че "алкохолизмът" е коварна болест.Чудех се в началото защо.Думата "коварна" знам какво означава.Аз търсех отговор за себе си защо е коварна.Само така да си говоря и да ми говорят,че болестта е коварна,на мен не ми беше достатъчно,не ми помагаше.Исках точен и ясен отговор за себе си.Отговор,който на мен помага,на теб може и да не ти помогне.И го получих.Не веднага,разбира се.Аз много исках в целия си съзнателен живот отговори на секундата и още по-гадното-отговори,които на мен задължително да ми харесват.Та,отговорът за мен-ако един наркоман,още,може би на първата година,може би на втората разбира,че е такъв,аз алкохоликът цял живот мога и да не проумея,че съм алкохолик,цял живот мога да си остана с мечтата-аз мога да контролирам алкохола,аз мога да победя алкохола.А бе,аз не съм алкохолик.Много си вярвах,че не съм алкохолик,че нямам проблеми с алкохола и най-важното-имам воля,когато си поискам да спра да пия.


Мен алкохолът ме победи.Не си го признах през тези осем,години когато не пиех,защо тогава цялото ми същество воюваше с алкохола,бореше се с него и в тази война истинския живот минаваше покрай мене.Дори и без алкохол,цели осем години "градих" мой измислен живот,с моите очаквания за нещо хубаво,правех едни и същи неща,а очаквах различни резултати.И най-важното.За да се чувствам добре-всички и всичко трябваше да ми съдействат.Аз съм центърът.Всичко трябва да се случва така,както на мен ми харесва.Иначе гняв,страх,гордост...И като не пиех,ефекта на алкохола замествах със скандали,негодувание...И усещах някаква празнота вътре в себе си,каквото и да получех отвън,вътре в мен нещо виеше,боледуваше.


Всичко от което имах нужда,за да мога да живея без алкохол,а не да се боря с него аз получих в АА.


Всеки може да опита каквото пожелае и както го пожелае,за да се възстановява от алкохолизма.За себе си разбрах,че няма да се излекувам от тази непроумяема болест,но мога да се възстановявам ден по ден.Аз избрах АА и днес отново съм благодарен за този избор и съм трезвен.