|
Днес сутринта излязох да ходя както правя обикновено. Помислих си за групата си в Стара Загора, как ще им напиша картичка за Коледа. После се позамислих и се спрях. Знаем вече защо пишем картички, не ми излизай с тоя оправдания. Даже измислих и едно определение "освирепяла от страх алкохоличка". което мислех да сложа като епитет за себе си, като съм отишла на първата сбирка на група "Пробуждане". Но както написах вече, не на мен тия, знаем се вече. Сега такива идеи, коити преди осъществявах веднага, без оглед на дали имат приоритет или не, просто ме грабва нещо и аз ставам подвластна на него. Защото съм алкохоличка. Било то мъж, дейност, работа, приятели, купони, проекти...абе всичко. Сега май откакто не правя нищо в живота си, той си тръгна нормално. Просто не му се меся. На живота. И той ми поднася. Благодарна съм, че разбрах за болестта алкохолизъм от Анонимни Алкохолици. А всъщност започнах една темичка, а се отплеснах с епитета си за мен. Освирепяла от страх. Да такава бях, когато пиех. Освирепявах от страх. Сетих се за това и как се оправдавах от страх. Че не пия. Абе аз не пия много, ставах като бодлив кактус. Само някой да ми каже нещо. Все едно тръгвам да убеждавам, че не пия много. А то кой го интересува... Никой, но аз убеждава. И се оправдавам. Общо взето в това се състояха разговорите ми да убеждавам, да се оправдавам....Все едно, че някой иска нещо от мен. И все едно, че някой прави нещо заради мен, да ме нарани. Една случка, една мацка казва, че е весела, аз веднага, тя нарочно го говори, че да се сдухам аз, понеже не ми е весело. И веднага я кръщавам много се хвали. Нали от моята позиция е така. Понеже аз сравнявам. Понеже не мога да се зарадвам за нея. Излиза една физиономия от мен, все едно се усмихвам и някой ме боде в коляното с игла. И други неща, една друга си намерила работа, хората я пздравяват, аз пак се усмихвам, набодена с иглата. Та така е, това е положението от фронта, братя и сестри. Не мога да се зарадвам, все да се оправдавам. Все едно ме обвинява тя, която си е намерила работа, че аз нямам работа. А като съм работила е обратното. Който не работи пък го гледам от високо. Ни тъй, ни иначе. Исках да поздравя с тоя пост хората от АА, които направиха толкова много за мен. Искам да дам от него колкото мога повече.
|
Оправдания от страх
