Добро утро,Romirom.

Преди да започна да пиша се замислих,прочетох отново какво съм споделил вчера с идеята да открия с какво те карам да се извиняваш.Няма да разбера грешката си тази сутрин.Но това не ме притеснява.Вярвам и се доверявам,че това ще случи в точното време,в Неговото време.Малка част от пътя,по който съм тръгнал включва и това-опитвам се да не създавам усещането,че упреквам или обвинявам някого,когато споделям моя опит.Ама нали се възстановявам,а не съм се възстановил,ама нали егото ми е болно и не е в моята власт да го контролирам и то си "скача" неуловимо,незабелязано,коварно,объркващо и най-накрая,за мен,най-вярното и точното-непроумяемо.

Преди да дойда в АА съм живял с невероятното и извънземно,мое и само мое,чувство за себеправедност.С това чувство/то и сега се промъква в действията ми в моменти на нездрав разум/,резултат от моя егоцентризъм, съм проявявал и продължавам да проявявам двата крайни примера на нечестност,за които споделя Бил Уилсън в статията си "Честност" от август 1962 година.Правя нещо,което да се забележи от всичко видимо и невидимо и да чуя или да усетя:"Ау,колко е честен,прям,истински този Sandu!".Или да не пропускам случай,когато жена ми,приятели,колеги шикалкавят нещо и аз веднага да изразя високомерно отрицателното си отношение.


Когато мислих,че съм направил вече 4-та стъпка/мислих,защото може би и днес ще ми се наложи в деня ми да прилагам 10-та стъпка/,ей така от Нищото в главата ми светна нещо,което в първия момент ме накара да се втрещя.Ами аз си нямам хал хабер от 2-ра и 3-та стъпка?!Ами правя 4-та стъпка,правя умопомрачителни самоанализи,пиша на спонсора си понякога и по три пъти на ден,откривам и си признавам само моите грешки,страхове,недостатъци...Обаче какво става в голямата ми глава?Ами всичко това го правя аз,всичко това го откривам аз,ами аз съм Голямата работа бе!И съм трезвен.И всичко в мен и около е мен е само хармония,самата хармония.Ами аз си признах всичко,вече съм чист като момина сълза и започвам да си правя нещата в живота както аз си знам.Нали съм трезвен?Мисля,че Бог в онова време ме е снабдявал,яко ме е снабдявал.Тогава не знам какво съм мислил,но днес мога да кажа едно със сигурност-бил съм честен само в едно/не знам много ли е малко ли е/-огромното и истинско желание,ДА НЕ ПИЯ АЛКОХОЛ,ама грам алкохол.И точно тогава се появи Той-във видимото,моята грешка от 27.01.2013 година.За три дни допуснах,че има Сила по-могъща от мен и се оставих на Божията грижа.Не ми харесва това-"както Го разбирам".За мен Бог е един.Няма какво да го разбирам.Започна ли да се напъвам да Го разбирам като звездичка,тревичка и други такива видими неща,усещах докъде ще стигна-"МОЯТА ИНТЕЛЕКТУАЛНА ГОРДОСТ".И вторият ми спонсор ми предложи нещо,което на мига попих.Вторият ми спонсор каза:"За мен медитацията е общение с Бог.Ти задаваш ли въпроси на Бог?"Ами как ще задавам като не Го виждам,аз съм в рационалното.Каква 4-та стъпка направих,аз всичко мога!Глупак.Голям глупак съм бил.Това последното го споделям без грам самосъжаление,споделям го с благодарност.

И сега-"Да бъде Неговата воля!"Ами как ще бъде Неговата?Нали трябва първо да я открия или да ми я открие.11-та стъпка.И ако я открия или ми я открие с моето болно его дали ще ми хареса Неговата воля?Дали бързо,бързо няма да завъртя нещата в нездрав разум и да си направя пак това,което на мен ми харесва?И после хитричко и лицемерно да кажа-Еееее,ми това е Божият план за мен.Да,бе?!Трудна работа.Ама на мен лично,никой в АА не ми е обещавал,че нещата ще се случват лесно.После имам спонсор,с когото мога да споделям и да се доверявам,без да се замислям,че и той може да сгреши.Аз толкова много грешки съм правил,голяма работа,че ще направя още една,пък било то и защото съм изпълнил нещо,което спонсорът ми е казал,не наложил-КАЗАЛ.Ама нали съм в братството на АА.Има толкова алкохолици в българското АА с повече опит,на които бих могъл да се доверя.Аз не си измислям,аз чувствам моята принадлежност към АА.И съм благодарен.Има практически резултати да съм благодарен.Вече,когато благодаря не дрънча на кухо.

И днес съм трезвен.И днес избирам АА навсякъде в деня си.Имам моменти,в които усещам победа над болното си его,откривайки и изпълнявайки Божията воля.А следобед на сбирка.Усетих нещо ново.Искам да разбера болестта си.И много неща за болестта ми се откриват,когато мога да слушам и чуя какво споделят на сбирка другите алкохолици.Не да се плаша от болестта,че е страшна,объркваща,коварна.И колкото мога,защото знам,че все пак е непроумяема.Но имам разрешение,имам изход.


Всичко това за мен.А на вас-както ви харесва.