Вече имах спонсор.Но имах нужда и от повече сбирки.И се появи групата на АА "Промяна".На една сбирка четохме нещо от спикерите Джо и Чарли и след близо три месеца трезвост,най-после зацепих що е то физическата алергия.Тогава не знаех,че и днес ще съм трезвен,но точно тогава повярвах и осъзнах-аз никога повече в живота ми не мога да остана само с една чашка.Или,ако мога,това ще е поредната заблуда за не знам си колко време,преди отново да се спусна яко по надолнището.Нямах нужда от ново дъно.Каквото и да значи това.Не потъвах още в това-имам ли воля,нямам ли воля,имам ли сила,нямам ли сила да "се боря" с алкохола.Но проумях,че аз не мога да пия.Проумях физическата алергия и не чувствах необходимост нищо друго "да проумявам" на тази непроумяема болест-"алкохолизъм".На онзи етап това ми беше достатъчно.Не четях Голямата книга,май нищо не четях тогава.Спонсорът ми беше споделил да не бързам да се самообучавам.И аз изпълнявах.Нали затова съм го помолил да ми бъде спонсор-да изпълнявам.И пак в групата "Промяна" на една сбирка един алкохолик каза,че в първите години на АА са се възстановявали на всеки 100-75 алкохолици.Никаква проверка от моя страна истина ли е този факт,или не.Започнах още същата вечер да чета Голямата книга.Без "Историята на Бил",разбира се.Болното ми его продължаваше да пази "територии".Бог не бързаше с мен.Или така съм си мислил.Определи ми още четири месеца от Неговото време,за да схвана какво става във втора и трета стъпка.

Благодарен съм на Бог,че групата "Промяна" я има.Благодаря ви на всички,с които се срещах и продължавам да се срещам в тази група.Вие ми помагате.

Радвам се за годишнината и ви поздравявам.

Може би,до довечера?!