memi2011,
Когато бях на лечение, нещо като изчистване от алкохола, и първоначално вглъбяване и осъзнаване на проблема алкохолизъм, ми беше предложено от медицинско лице да опитам с безалкохолна бира. Това ми е запечатано в съзнанието, помня много добре, даже ми се каза къде я има, в кой магазин. И името на магазина е запечатано също, защото тогава сензорите ми работиха на три хиляди обороти, примерно, като се споменаваше алкохол, или тема за употреба на алкохол. Мен тогава само това ме интересуваше, кога ще мога да започна да пия, и по колко, и и какво е добре да пия ... и такива неща.
Идеята да пия безалкохолна бира стоя в главата ми, отлежа, така да се каже. Но след сбирките в АА, след като започнах да работя по Програмата на АА, да се вглеждам в себе си, в живота си, в миналото си, в поведението си, с една дума, като се увлякох в работата си в АА, идеята за безалкохолната бира си отиде.
Не знам, безалкохолната бира за мен тя носи идея за истинска бира.
При мен, последните години, преди да спра да пия, са изцяло свързани с бирата. Сърцето ми не издържаше вече на твърд алкохол, заедно с лекарствата, и нямаше начин, наливах се бира, и то в доста сериозни количества. И мисълта отново за бира, някак си, не е много уместна, нито приемлива за мен.
Непонятно е сравнението за мен, бира и фанта, да ме извинят тук хората, но за мен двете носят различно послание, така да се каже - бира и фанта.
Като пиех бирата, аз търсих усещане за алкохол, свързвах я с облекчението, успокоението, спокойствието, което търсих, за да облекчавам душевните рани и страдания и опънатите нерви ...
А фантата е просто безалкохолно, то никога не си е сменяло посланието за мен.
Така стоят нещата по отношение на безалкохолната бира за мен, три години и половина трезва, с АА, на които отново да благодаря и да се поклоня.
|