Здравей,не съм най-подходящия за съвети сигурно ,но все пак има въпроси,да споделя разпокъсано някои мои мисли по въпроса.Описаната история е позната до болка на повечето ни тук.Замислих се за непризнаването на проблема на въпросния близък.Все си мисля,че той го осъзнава,но просто му е по-хубаво да живее в илюзорния си свят.Ако наистина не го осъзнава,тогава е много лошо.Аз например от много години бях напълно наясно с огромния си проблем,но въпреки това продължавах.Тялото ми беше ок,нямах болежки и треперене,летях.Да ама не,когато се събудиш в паника,че скоро ще си в един по-добър свят,трепериш и не може да говориш дори,тогава нещата се променят.Поне при мен така стана,говоря само за себе си.Заплахи,молби и увещания не вървят-поне при мен.Много е трудно,дори за човек осъзнал накъде върви,а камо ли за отричащ проблема си.Аз ПОЧТИ не пия от двайсетина дни само,така че едва ли съм мерило,тук има хора с дългогодишен стаж в непиенето,нека се изкажат и те.Отделно от това,поразрови се из темите тук и назад във времето.
Писах,писах,но като че ли едва ли ще помогна с това,всичко си е до човека.Да осъзнае по някакъв начин,че има два пътя-или живот,или смърт.