|
Здравейте,
Сигурно сте го чували, виждали и чели мноооого пъти. Това е моят малък вик за помощ... Член на семейството ми има алкохолна зависимост. Всяка вечер консумира. (Вечер - когато ходи на работа. Инак има компания в семейството и в неработни дни почва на обяд. Уж да не бъдем крайни. Ако остане сам, сигурно ще се пропие за нула време. Затова се стремим да не го оставяме на самотек.) Обикновено твърдото питие някак успява да го изпие тайно, преди да се е прибрал - крие се и после отрича. После продължава с "биричка". Бях свидетел на този сценарий. Виждала съм го и в доста неприятни състояния във времето, в зависимост от житейските сривове. Тревожното е, че не признава, че има проблем. А всъщност най-същественият му проблем е стремежът да се опияни и да ферментира цяла нощ... а на сутринта става лъхайки. Естествено и пуши много. Вече има проблеми със зъбите, стомаха... Няма парфюми, дъвки и пасти за зъби, които да помогнат. Не е ясно и с шофирането в нетрезво състояние как стои въпросът. Непрекъснато е на червено и взима заеми. Вероятно и семейството ми има пръст в дразнението, тъй като е доста взискателно и някак неусетно вменява безпричинно чувство за вина, а и делят общ бюджет. Вероятно самотата и усещането за нежеланост и непълноценност още от малък са го хвърлили в обятието на чашката.
Всички близки опитахме и с добро, и със заплахи, и със скандали - нула резултат. Не признава.
Историята е дълга, вероятно се точи от поне 10 или дори 20 години, но не съм имала поглед преди това. Разбирам, че има психически травми от детството, довели до тежки нарушения на личността и че вероятно в алкохола е намерил в младостта си утеха, но пиячката не му е приятел и оттук нататък го води уверено единствено към саморазрушение. Няма да навлизам в подробности... Просто се надявам да чуя съвет, впечатления, идеи, от човек, който е имал куража, волята и вярата и вече е минал по пътя от Ада към Светлината.
С приказки не става... само си късаме нервите и си нарушаваме здравето, съня и спокойствието... Доброволно не иска да предприема никакви мерки. Толкова го обичам, но не виждам как да му помогна... толкова ми е мъчно, че ерудиран и красив млад човек като него се самосъсипва... Нямаме и толкова много пари, че да можем да си позволим той да зареже работа и да бъде приет на лечение в клиника.
Как да действаме, когато зависимият отхвърля проблема? Има ли надежда изобщо? Трябва ли да стигне дъното, за да осъзнае и признае, че е алкохолно-зависим? По кой път да тръгнем?
Благодаря ви предварително за съдействието и подкрепата!!!
|
алкохолно ходене по мъките
