|
Най-хубавите дни на лятото, и най-топлите. Време за почивка и отмора, за разпускане, цялата земя е разкопчала тясна жилетка и диша тежко. Но тази година обстановката е малко по-напрегната в страната ни, необичайна е, тревожна и мизерна. Това се усеща в лесно разпалваната и лесно изразявана агресия. Това не е есе на тема общественото положение в България, или политически очерк, не не, просто така ми дойде да започна, идеята ми е да споделя някои мои размисли и преживявания, свързани с реалността навън и с моя алкохолизъм вътре в мен.
Недоумявам защо така упорито се отхвърля предлаганата алтернатива за трезвен живот и за достойни и смислени дни, които предлагат АА, и защо се посреща с неодобрение, недоверие, и насмешка понякога Програмата на АА, и всички нейни части и елементи.
Не мога да го проумея.
В страната положението е тревожно, леят се статии, мнения, предавания, наистина се разливат и се отприщва агресия, изразходва се огромно количество енергия в тази дейност.
Недоумявам защо такава енергия не се насочва към нещо така полезно, което може да помогне на хората, на цялото общество.
Разсъждавам за причините, защо хората се отнасят така, показват умерен скептицизъм до груб цинизъм към проблема алкохолизъм, от културно приемане до открито враждебно и насмешливо отричане на трагедията алкохолизъм, от любезна и лицемерна адмирация на някои действия до реална ирония и пренебрежение към засегнатите.
Защо се случва така, реални и живи момичета, усмихват се, лъжат, и избират един начин на живот, който носи само разочарование и мъка.
Причините за нещастната участ е в държавата, няма работа, ужас, и няма пари, и е трудно, това на пръв поглед е така, вярно е. Обаче това е дежурен лаф на българина, няма работа и това е. Този лаф днес много ми хареса, чух го от един уважаван човек и леко плагиатствам.
Това е, но пред очите ми едно момиче нямаше работа, намери си работа, и я загуби, ей така, заради напиване и неявяване на работа три дни. Половин година чака за работа, и я загуби за един или два месеца, заради пиене. Ако я попитам дали е заради пиенето, ще ми се отговори, че не е заради това, има други, по-дълбоки причини, и като цяло, отново ... няма работа, тежко е, знаеш ли как е, и така ...
Преди много години, аз много страдах, не знаех какво да направя, пиех, и потъвах, и потъвах, и се опитвах с всички сили да се задържа над водата, с всички сили, семейството, работата, задълженията, приятелите, роднините, с всичките си сили, и се провалих.
Дойде момент, и това вече не можеше да продължава така, трябваше промяна. Посрещнах много големи и трагични промени в живота си, и трябваше да ги приема, и трябваше да живея, и да работя и да мога да мисля разумно и да взимам адекватни решения, и да стана една реална и трезва голяма жена.
Ако не бяха Анономни алкохолици, спонсорите ми, сбирките, другите много много алкохолици, аз нямаше сигурно сега да съм жива, или по-гадното, можеше да съм на лечение отново.
Аз приех всичко, което има Анономни алкохолици, и се възползвах изцяло, напълно, много егоистично и нахално, всичко взех, което Анонимни алкохолици ми предложи, всички възможности използвах.
Аз постъпих така, и благодарение на работата си по Програмата, и благодарение на първия си спонсор, и благодарение на втория си спонсор, благодарение на които започнах да се уча да живея по нов начин, без алкохол, и същевременно да получа и да взема най-хубавото от живота, но без алкохол, и се получи.
Може и да прозвучи смешно всичко това на някого, не ми пука, може и да ми подхвърлят отново някоя обида или ругатня, не ми пука, може да ми се присмеят, или може даже да ме залеят с информация за политическата и икономическа обстановка в страната ми, или пък може дори да ми се намекне за посткомунистическия ми произход, може, отново не ми пука !
За мен, ден след ден, най-важно се превръща това, което се случва и което расте в сърцето и душата ми, само за това отговарям, и външните елементи на действителността идват и си отиват все повече и повече като външни картинки от някакъв филм, който ми се прожектира, и аз трябва да решавам само как да реагирам на всеки епизод.
Понякога реагирам много добре, понякога не, понякога е перфектно, понякога се провалям или пропадам в безтегловност, но аз просто продължавам, защото знам, че това е животът, всичко преминава и остават да се помнят само красивите и благородни моменти на трезв ум.
|
Неделни размисли
