В един момент бях абсолютно убеден,че във всичко/особено в АА/ действам със здрав разум,по правилния начин,в точното време и най-сетне на точното място.


Тук и сега в 00.50 часа мога честно да ти споделя-тогава може би съм бил честен,но определено яко съм се опитвал да помагам на Бог.Каквото и да значи това.Сега,може и да не е думата "Бог".Бих могъл да използвам и думата "НИЩО".Думата за мен няма значение.Има значение-Усещането.Не бях спрял да се правя на господ.Ама това последното не си го признавах.В убийствени самоанализи до спонсора си,само и само да съм прав от ДЕСЕТ ДОЛА ВОДА НОСЕХ.Да-а-а-а-а..."прав " бях.


В този момент снощи спрях да размишлявам.Уморен съм.Не е задължително всичко да изчуруликам на секундата..Губя вдъхновение.Каквото и да значи това.


Тази сутрин продължавам.Добро утро,Бисер28.


Дойде предизвикателство в изпитание.Много "прав" бях и първо един събрат,после още двама ме помолиха да им стана спонсор.И тръгнах не с идеята,че на първо място себе си възстановявам,тръгнах с идеята,че първо на тях помагам в Програмата,второ като мен веднага ще спрат да пият,трето-ама то съвсем не бе трето,за мен е било най-важното,за болното ми его е било най-вярното-всички,ама абсолютно всички/може би и Бог/ще видят и ще разберат как се предава посланието единствено и само в любов и толерантност,как се прави Програмата,как вълшебно и шеметно ще тропаме по тези простички и прекрасни 12 стъпки,както никой досега не е тропал...И ще сме трезви четиримата и емоционално и физически за вечни времена.Вече чувах грандиозни и нестихващи аплодисменти...Прожектори и много светлина.Е-е-е-е-ех...


Единият събрат направи пробив на 5-я месец,другият на втория,а третият на 10-я ден ми каза,че по-добре ще бъде,ако той ми бъде спонсор.Казах му-ами защо не?Кажи ми какво да правя?И той изчезна.


И днес съм трезвен и благодарен.Не спонсорирам.Сега казвам-когато му дойде времето.Ама това,защото преди месец един събрат ми каза нещо,от което схванах,че наляво и надясно гърмя и трещя,че не желая да спонсорирам,защото за мен не това е най-важното.Има и други действия,поведение в АА и живота,за да се възстановявам,да съм трезвен.Това да.Но не съм бил докрай честен.Дълбоко в мен се е таяло чувството за провал,чувството за обида,чувството за гордост и най-просто-болното его и егоцентризъм отново са ме прецакали,измамили,заблудили.Благодарен съм на този събрат.


Пак казвам-във всички мои действия/правилни или не/може би наистина съм бил честен,може би наистина честно във всяка минута не искам да пия...Може би наистина,както никога досега,каквото и да съм правил не съм го правил да бъда центъра на Вселената,да бъда забелязан...Не това е бил мотивът ми но Посоката е била неправилна.Доста "може би",но едно с днешна дата е сигурно-отново в онзи момент адски съм си повярвал.Аз повярвам ли си - веднага,ама веднага започвам да слагам надписи на нещата,които идват и си отиват от мен в заобикалящия ме видим свят "добро" и "лошо".И неусетно започвам да се вайкам,да се самосъжалявам,как нищо не става...Не,не е така.Всичко си става,ама не в моята шибана логика за "случването" на нещата.Не в моето време.Часовникът на ръката ми,или часовникът на телефона показва час,минута,секунда-това е отрязък от моето време,а истинското време е Вечност.В тази Вечност нещата Се случват независимо от мен,извън моята човешка логика.В моята логика,с моето "извънземно" чувство за себеправедност аз мога единствено да се насера.И съм се насирал.И по всяка вероятност ще продължавам да се насирам.Номерът е сам да се избърша в Правилното време на Правилното място с "моята учудващо отслабена воля спрямо алкохола".Това го казва Бил.Дълго време мислих,че нямам никаква,ама грам моя воля.Защо и от какво съм се заблудил?Това днес няма значение.Има значение,че тази "отслабена воля" мога да я насоча в други води-не в своеволие,а да усетя,да се предам на Нищото.И всичко това получавам в предложение-12 простички правила.Ако искам.Ама мога да загубя идентичност?Не мога да загубя идентичност и затова получавам отговор в отношението на околните в деня си в различни ситуации.Губя единствено и само на малки,нищожни парченца част от болното си его.И съм страдал-как,ама как на мен в нищо не ми върви.Как нищо не става,а пък аз как правилно,логично мисля.Ами аз с тази "правилна" логика стигнах до алкохола.Защо ми е тази моя логика за нещата?Вече не ми трябва.По-точно,всеки ден се опитвам да не ми "трябва".


Чета за n-ти път статията "Любов" на Бил Уилсън.И в края какво откривам за себе си?Нещо,което ей така е минавало покрай ушите ми,всеки път,когато съм я чел.Ще перифразирам,по спомен.Бил споделя-"през първите шест месеца никой от алкохолиците,с които разговарях/не казва спонсорирах,каквото и да значи това/не захапа.Но през това време аз съм се възстановявал,споделяйки с тях.Така аз през тези шест месеца съм запазил своята трезвост."


Спрях да задавам въпроси на себе си от сорта-помагам ли,или не помагам,преча или не преча,греша или не греша...Задавам сега въпроси на Нищото.Кога ги задавам?Ами когато мога.А кога мога?Е-е-е-е,това вече е моят път.Ей,това съвсем скоро проумях/може би в здрав разум?/-моят път не е да променям правилата в АА-сакън да не стана безличен,сакън да не сгреша,сакън да не се обявя и най-важното да НЕ МЕ ОБЯВЯТ за СЕКТАНТ.Да, бе?!Моля се,ако сгреша,поне да не наранявам.Ако сгреша да получа Милостта да осъзная грешката си.И да мога да прощавам.А на мен дали ще прощават?Това не е моя работа,това не е в моите възможности.


В АА съм,за да се възстановявам и да се опитвам извън АА да усетя истинския живот такъв,какъвто е.Не какъвто на мен ми харесва.А бе,най-просто-да живея,а не да си мисля,че живея в самозаблудите на болното ми его.И пак-каквото и да значи това.


Всичко това за мен.А на теб-"Както ти харесва".