Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 20:45 13.06.24 
Клубове/ Взаимопомощ / Алкохолно зависими Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Нека бъдем сърдечни с нашите приятели: психиатрите
Автор val999 (трезвен засега)
Публикувано26.07.13 20:36  



THE PSYCHIATRISTS
Part of series on Let's Be Friendly with our Friends

Copyright © AA Grapevine, Inc July 1957

By Bill W.

Преди много години ние осъществихме първите си контакти с различни психиатрични заведения. Едно от тях беше това в Ню Джърси, в което се лекували двама алкохолици, които след изписването си намерили АА и останали трезвени вече шест месеца. И двамата били класифицирани като безнадеждни. Въпреки необичайните методи на АА, психиатрите от болницата били силно впечатлени.
Веднага след това нетърпеливата група на АА, която се събираше близо до психиатрията започнала да я бомбардира с искания да посещава нейни пациенти. Те искали да отнесат добрите новини до всеки алкохолик в това място, без никакво забавяне. Докторите не били сигурни доколко е добра тази идея.
Те все още били много предпазливи и имали много причини да бъдат такива.
„Добре”, казала тогава групата на АА, „защо, вие, доктори, не дойдете на наша сбирка?” Двама от психиатрите се съгласили да дойдат на сбирка в Ню Йорк следващата седмица.
По онова време нюйоркчани се събираха в една зала в Стейнуей Хол. С голяма радост разбрахме за предстоящото пътуване на докторите от Джърси. Накрая дойде и вечерта, в която щяха да присъстват на нашата сбирка. Така се беше случило, че в интервала от научаването на тази новина до тяхното идване аз съвсем бях забравил за гостуването им. Паметта ми изигра лоша шега. Точно след като сбирката беше открита, лъчезарната делегация на АА от Джърси влезе залата и се настани на последните редове. Но дори тогава нищо не просветна в паметта ми. Нямах никаква причина да подозирам, че едно от най-големите ми излагания и един от най-важните уроци, които съм получавал е точно зад ъгъла.
Първият от изказващите се на сбирката разказа хубава история, едновременно мрачна и вдъхновяваща. Беше наистина страхотно.
После излезе Джак. Той разказа как бил изгряваща фигура в киноиндустрията и печелел скромната заплата от 50 000 долара годишно. Като се имали предвид неговите възможности, Джак смятал, че това е само началото. Но неговият демон – алкохола, започнал да го проваля все по-успешно. За негово притеснение от студиото разбрали това и настояли той да посещава психиатър. Неохотно, Джак отишъл на няколко сеанса. Резултатът бил нула. Той опитал да ходи и при други психиатри, но нищо не се получавало. Егото на Джак, негодуванието му, неговото пиене си оставали същите. Накрая кариерата му тръгнала надолу и го изгонили от студиото. После намерил АА и тук, в АА, бил трезвен от месеци.
Скоро от изказването на Джак стана ясно, че все още го е яд на психиатрите и че той обвинява тях за своя провал. Знаейки добре, че двама от тях са в залата той беше видял своя шанс за реванш. Сега му е времето той да им покаже какво мисли за тях!
Така че Джак пристъпи методично към своето отмъщение. Той беше умел оратор и имаше голям талант да изпъстря думите си с груб циничен хумор, а сега просто се развихри. Разкъса на малки парчета всеки от лекувалите го психиатри – един по един. След това атакува професията като цяло, техните теории, техните философии. Нарече ги „търсачи на червеи за риба”. През цялото време беше ужасно смешен. Въпреки, че девет десети от нещата, които казваше бяха глупости и фантазии, той изнесе истинско шоу. Аудиторията беше завладяна напълно и аз мисля, че никога не съм се смял толкова дълго и толкова много както тогава. Накрая Джак седна, съпровождан от бурни аплодисменти.
След сбирката групата от Джърси излезе отпред на сцената. Изглеждаха толкова зле, все едно бяха болни и наистина бяха. Мърморейки със слаб глас, техният говорител представи „почетните им гости” – двамата психиатри!
Аз почувствах ужасно свиване, като от удар, в района на слънчевия си сплит. И тогава Джак, очевидно много доволен от себе си излезе при тях и каза: „Е, доктори, как ви се струва ястието, което ви поднесох преди малко?” Това беше краят. Мислех, че ще умра от унижение.
Но двамата психиатри усмихнато посрещнаха неговия удар. Те казаха, че сбирката е била чудесна и много полезна. В края на краищата, казаха те, тяхната професия трябва да може да понася по малко шегички от време на време. А речта на Джак им донесла много смях и била доста поучителна.
Това беше удивителна демонстрация на приятелство и разбиране. Въпреки клеветите по техен адрес, тези джентълмени бяха обърнали и другата буза. Бяха изслушали тирадата на Джак учтиво, с чувство за хумор и дори я бяха оценили като поучителна. Това беше урок по търпимост, толерантност и християнско милосърдие, който надявам се, никога няма да забравя.
Възможно най-бързо аз дръпнах двамата лекари встрани и започнах да им се извинявам. Тогава единият от тях ме погледна и ми каза: „Не го мисли повече, Бил. Както със сигурност си разбрал, някои алкохолици са по-невъзприемчиви от други. Ние разбираме това отлично!”
След един месец тези изключителни лекари отвориха вратите на болницата си и групата започна да прави посещения на алкохолици и сбирки вътре в психиатрията. И до днес лекарите психиатри продължават да си сътрудничат с АА и да ни подкрепят. И трябва да кажа, че това добро сътрудничество е плод по-скоро на тяхната толерантност и разбиране, отколкото на нашата.
Още два примера: През 1949 година Американската психиатрична асоциация ме помоли да прочета нещо за АА преди годишната им конференция. Не само това, те публикуваха моето изказване в своя официален годишник и разрешиха материалът да бъде преработен в статия и публикуван и в нашите издания. Този щедър акт бе от голяма полза за нашето движение. Наскоро беше направено проучване сред психиатрите в Ню Йорк, как те оценяват движението АА и дали го признават. Резултатът – 99% от психиатрите признават нашето движение за ефективно и го препоръчват!
Разбира се, в нашата обща история има различни нюанси. Много от членовете на АА са изключително приятелски настроени към психиатрите. А някои психиатри, които не знаят много за нас или са срещали единствено провалили се алкохолици, са все още срещу нас. Но това не е главното. Главното, което се опитвам да покажа, че ние от АА трябва да се държим приятелски, независимо от обстоятелствата.
А какво стана със стария Джак? Е, Джак не успя да го направи, въпреки че много се стара. Той почина преди три години от алкохолизъм.
Може би истинското разбиране и приятелството бяха нещата, които Джак никога не разбра.



Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.