|
Вие, които четете с премрежен поглед тези редове. Които пиете от сутринта или от снощи, все едно дали спирт от аптеката или уиски.
Вие, които едва дишате и сърцето ви ще изхвръкне, а ръцете треперят. Изоставени от жените си, мъжете си, родителите, децата си.
Вие, които няма да имате сили да отидете утре на работа или не ви се налага да ставате, защото отдавна са ви изхвърлили.
Вие, които страдате от години и мечтаете само едно - тези мъки да свършат.
Аз съм една от вас. Алкохоличка съм. И бях на умиране. Не пиех само 4-6 часа на денонощие докато придремвах. Животът ми беше ад. Нищо нямаше смисъл освен как да си набавя алкохол, как да го изпия на спокойствие и как да изхвърля бутилките. Крещях на детето. Удряла съм го. В несвяст, като съм закопчавала якето му, съм го одрала по бузата. Има белег. Всеки ден го виждам това белегче. Не искам никога да се върна там, където бях. Искам да съм човек, не чудовище.
Преди седем години влязох в този клуб разлигавена, разплакана, хълцаща, на 6-7 водки. Четох дълго, макар че ми беше размазано. Не рзбрах много, само усетих някак, че в този форум пишат хора като мен, алкохолици, но те са свободни. Не пият. Някак си са спрели да пият. И сега ме карат да опитам.
Нямах никаква основателна причина да продължавам да живея. Нищо не губех ако опитам. И отидох на сбирка на Анонимни алкохолици. Удържах двайсетина дена да не кусвам. Това не ми се беше случвало в последните 10 години. Нито ден без алкохол нямах.
После пропих пак. Ходех на сбирки и пиех. Но ходех. Слушах. Дума не обелвах. Седем месеца не казах нито дума. Слушах анонимните алкохолици как са пълзели като пребити псета, как са се довлякли до вратата на АА след хиляди левове хвърлени по психиатри, психолози, врачки, екстрасенси, есперали, клиники, изнурителни разводи, опити за самоубийство, загубили всичко. И как в АА им била предложена една простичка програма с 12 стъпки, която ако се спазва, давала шансове за спасение от алкохола. Те се хванали за нея като удавник за сламка. И някак си чудото станало. Видях на сбирките хора, бивши живи трупове, вече на 3,5,9,11 години трезвост.
Някои разказваха как не са успявали от първия път и пак са пили. В крайна сметка не всички, но повечето дошли в АА бяха намерили спасение.
Повярвах им чак след 4-5 месеца. Спрях. Пожелах да имам това, което те имаха - трезвеност. И се заех с програмата на АА.
С помощта на АА, програмата, 12-те стъпки и всички братя и сестри преди мен, които вече бяха успели. Не пия от 6 г. и 4 месеца.
Търсех помощ. Здравословното ми състояние се влошаваше от ден на ден. Пиех хапчета за кръвно, но ги пиех с водка. Задушавах се, получавах сърдечни пристъпи, не можех да спя, да работя, да живея. Усещах, че инфарктът или инсултът са близо. Но не можех да спра. Уплаших се. Мислех, че в АА ще ме посочат с пръст и ще ми се надсмеят.
Нищо такова. Мъже и жени - усмихнати и симпатични, седяха и се изказваха - всеки за проблемите с алкохола и не само с него. Винаги присъстваше миналото - как е било, когато са пиели, и сегашното - как се живее нормално без алкохола, който е бил всичко за теб. С чувство за хумор тук се говореше за неща, за които смятах, че е забранено дори да споменавам.
АА ми върна живота. До гроб ще съм благодарна.
Не е нужно да опровергавам тези големи бели птици, накацали по форума, който ме спаси и оцвъкали го с чудовищни простотии, нямащи нищо общо с фактите за заболяването алкохолизъм.
Моля ви само за едно. Ако някой все пак има сили да не приеме за чиста монета писанията им, нека дойде на една сбирка само. Само веднъж. Само да погледне. Да послуша. Да не се предоверява на думите им. И после да решава иска ли да опита да бъде свободен или не иска.
Има изход. Не го забравяйте.
Благодаря ви, чи ви има.
|
Спасението ми тръгна от този клуб
