3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.
7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
8 но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.
13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.
14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы.