|
Тези дни група Нов път гр. Стара Загора прави една година, групата е създадена и вдъхновена от идеята на Анонимни алкохолици. Групата е моята лична победа против страховете ми и стремеж за свобода.
Много съм щастлива, че вече една година има група, и има хора, които идват и търсят спасение при нас.
Онзи ден говорих с психоложката от психодиспансера, където обикновено ходим да посещаваме други алкохолици, и тя ми съобщи, че с решение на главния лекар, може да посещаваме психодиспансера всеки ден, от 16.00 до 18.00 часа, и това е официално разрешение за Анонимни алкохолици.
Също така тя ми каза, че ми има абсолютно доверие, за дейността, която извършвам.
Помещението, което ползваме, е собственост на Община Стара Загора, Превантивно Информационен Център по зависимости. Ръководителят на центъра вече ми е приятел, и се ползвам с уважение в Общината.
Много ми е важно какво впечатление прави и тук Анонимни алкохолици.
Онази вечер обидих една жена, заради грубият и циничен език, защото на такъв език не издържам, но тя всъщност се опита да ме върне в реалността, за което и благодаря.
Съгласно принципите на Програмата на АА, снощи се молих за нея, и онази вечер също, но снощи по-горещо и искрено.
Тя е права, не е добре някой да си съставя впечатление, че аз съм лице на АА, че съм се посветила на каузата на АА, защото съм достатъчно отчаяна от живота, и съм се смахнала от мъка.
Ето така може да изглежда на хората моето писане тук. Може и да се правя на Майка Тереза, въпреки че напоследък чета доста компрометиращи материали за нея.
Обаче Програмата на АА е път към себе си, и аз съм тръгнала по този път.
Аз не съм Майка Тереза.
За съжаление, аз цял живот съм живяла като съзависима, и нямам представа коя съм...
Но вече налучквам коя съм.
Не, аз не съм майка Тереза, напротив, мисля много за себе си.
Ходя най-малко един път в месеца на козметик.
Ходя всеки месец на педикюр.
Ходя всяка седмица на маникюр.
Дрехите вече няма как да ги прибера в гардероба си.
Това е посветено на мина68.
А пропо, не съм си купила още новото издание на Кама сутра, но ще го направя, обещавам.
Ходя два пъти, сега и три пъти седмично на спорт.
Ходя на кино и театър, поне един път в месеца, най-малко.
Работя си по специалността, аз съм инженер, хората ме уважават доста, увеличиха заплатата ми с двеста лева в края на годината, това не е обичайна практика тук.
В момента има трима мъже, с които си флиртувам, не мога да избера, трудно ми е, много съм наранена от развода си, и съм много нерешителна като характер, и страхлива, и не мога да го преодолея, пък и явно нямам много добър жизнен опит.
Единият мъж е тип вдъхновител, другият е тип интелектуалец, избягал от света, нещо като разочарован от света, абе тип като мен, третият е тип мачо и наперен, и не мога да взема решение към кого да се насоча .
Аз много добре си давам сметка, че трябва да бъда нормална жена, за да бъда привлекателна за когото и да е тук, даже за най-отчаяните алкохолно пропаднали хора, защото може и те даже да не искат да се превърнат в това, в което съм се превърнала аз, ако развивам нещо до крайност за сметка на друго важно нещо, това е истината, и най-вече за каузата, която аз наистина намирам за смислена и правилна, Анонимни алкохолици.
За всичко, което съм писала тук, досега и сега, се подписвам с ръката си, и заставам зад думите си.
Това е, аз наистина искам тази организация да помага на хората.
Аз бях изключително привързана към братовчедка си, много умна, надарена, интелигентна и смела жена, и всичко, което съм правила досега, е било все едно го правя за нея, ако може някоя жена да живее, не да умира като нея.
Съвсем просто е, а посланието на Анонимни алкохолици ми се вижда много духовно, и приляга на същността ми.
Наистина, трябва да сме привлекателни, и НОРМАЛНИ, така е, не само да пропагандираме някакви идеи.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от kethen на 18.07.13 10:18.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от kethen на 18.07.13 10:18.</EM></FONT></P>Редактирано от kethen на 18.07.13 10:20.
|
Група Нов Път
