В група на АА отивам не да се сравнявам.Отивам да се оприличавам.За мен е вредно и несправедливо да се сравнявам с когото и да било и за каквото и да било.Защото в АА Опознавам кога бързо,кога бавно единствено и само себе си-"вътре" и "отвън".Този е поводът и да вляза да споделям в "Алкохолно зависими" и да чета в "Алкохолно зависими".Мога да се оприлича със страданието и силата,мога да се оприлича със страха и радостта,мога да се оприлича,разбира се и с други неща...Зависи кой какво споделя,кой какво пише...И ако мога да съм добронамерен,иначе аз не се възстановявам от алкохолизма,иначе за какво съм в АА,иначе за какъв чеп ми е този Духовен план от 12 стъпки като живея в щастливата заблуда,че действам.Аз не действам,аз правя дълбок поклон на егоцентризма си,пак се вихря.Аз съм отново във времето преди да дойда в АА.Разбирам,че една част от болестта ми винаги ще бъде в мен.Вярно е,че вече повече от година съм физически съм трезвен.Но също е вярно,че умствената,емоционалната,волевата-най-общо-душевната,не духовната част от болестта "алкохолизъм" е за мен същинският проблем в моето възстановяване.Всеки ден правя първа стъпка.На мен това ми помага.Аз спрях да пия,но ЖИВОТЪТ продължава.За да живея ми трябва здрав разум.Моят е болен.Практическото следствие от това-имам спонсор,с когото решавам да споделям,когато трябва да взема някакво решение.Ако не взема решение-също е решение.Това сега.Това за мен.Това работи за мен.За другите не знам.Не е моя работа.Не мога да предам волята и в живота си на грижата на Бог,така както Го разбирам в мислите си,а в действията си да продължавам да се изживявам на господ.Това пак за мен.Ако съм честен,ако наистина се възстановявам,ще посея възстановяване.Ако вместо да се възстановявам-постоянно се виня,страхувам,наказвам,самосъжалявам ще посея АЛКОХОЛИЗЪМ.Така мисля.Не знам дали съм прав.Не искам да съм прав,искам да съм добре.Каквото и да значи това.Възстановяването за мен е радост да се живее.На това се уча в АА,за това идвам в АА.Ако в нашата група на АА само се оплаквам,само се вайкам колко страшна е болестта ми...Определено/пак за мен/ новодошлият ще се запита какво прави при нас?Определено може да си каже:"Ами аз отивам да се напия!"Важно за мен е какво сея,когато споделям.Аз имам изход.Аз имам решение.Аз имам разрешение на дилемата!И то не в заповед.А в предложение-Духовен план в 12 простички правила.Ако желая.Аз може и да имам нужда,ама като не желая.Ами като не желая-връщам се в блатото на самосъжалението.Изборът е мой.


Само за днес:Аз предавам волята и живота си в ръцете на грижата на Бог,така както Го разбирам.

И днес съм трезвен.За толкова много неща съм благодарен.Какво невероятно чувство е благодарността.Беше непознато за мен.В АА го открих.Вярвам,че приключението в АА за мен с Него ще продължи.А категориите "добро" и "лошо" в моята човешка логика дано са останали в миналото.Без алкохол денят ми е прекрасен,а без чувството за принадлежност към АА аз не мога.


Всичко това за мен.За всички останали-отново "Както ви харесва!".