Благодаря на АЛКИ за търпението.Това усещам без божественото желание,което всяка секунда ме обладаваше да влизам в чуждите глави.Уж се кефех,"влязъл" в нечия глава,а ме изпълваше в същото време едно необяснимо,загадъчно чувство...а бе,всичко схващах какво мисли чуждата глава,а пък не ми е добре.За себе си вече имам отговор.Преди много обичах да обучавам.


Та,АЛКИ,благодаря ти.Не знам какво и колко ти струва това търпение?Може би част от толерантността,част от нещо друго...Не знам,не искам да влизам в главата ти.това не е моя работа.Но аз съм благодарен,че присъстваш.Аз това търпение все още го нямам.И днес не съм сигурен дали искам да го имам.


Светозар или Санду за мен няма значение.