|
До преди няколко месеца си мислех, че Бог си има някакъв план за всички явно, но не е задължително да е добър плана. Хората с по голяма трезвост разправяха, че Бог е любов. Виках си да ве малко твърда ми се вижда тая любов от време на време. Година и няколко месеца се лутах в крайност ту състрадание към някой човек който страда, ту гняв, ту, ту благодарност, ту страх или самосъжаление, спокойствие или радост.
Вървях по пътя и се сещах от къде съм измъкнат и благодарях на Бог и от време на време си казвах на себе си. Благодаря ти човек, че не се отказваш, че продължаваш да правиш тия неща, виж че вършат работа усилията ти не са напразни. Другата ми мисъл беше не ставаш за нищо, напълно противоположна на това което мислех. И така си живеех в крайности и сега съм така, но не точно. Преди около месец нямах сили за нищо един ден събудих се сутринта бях опитвал всичко със собствени сили да направя както преди и се свлякох под душа на земята от безсилие, болестта или каквото и да е там ме беше победило пак. Казах на Бог както си го разбирам, моля те помогни ми, не мога сам виждаш ме колко съм слаб, моля те покажи ми каква е волята Ти за мен. И след малко получих вдъхновение и тръгнах да правя нещо което ми бе дошло в ума. Това нещо беше да предавам посланието на АА, отидох и говорих с един алкохолик, който по време на разговора ни се разрева и ми вика на никой не съм казвал тия неща които казвам на теб. Аз съм безнадежден случай по добре не се занимавай с мен, няма смисъл. Аз четях между редовете и виждах надеждата в очите му да продължа да се занимавам, така и направих. Видях страданието на този човек и това ме върна в играта, защото се сетих колко много съм страдал аз и оцених това което имам в момента и човека ми стана симпатичен исках той да успее. Но веднага моите задни мисли се включиха:
-На прав път си това ще ти стане характер да обичаш и така ще можеш да обичаш себе си, хората и Бог един ден и това ще е за постоянно братле. Казах си ето пак съм користен, да му е......
Но вече гледам да съм честен с хората да не си мислят, че съм добър за какъвто съм се представял цял живот. Не съм въобще даже.
Благодаря много на Бог, че не ми позволява да мисля негативно това се случва от известно време. Пак ми е трудно, но мога да кажа, че ми е лесно защото е така и избирам да ми е лесно.
За пръв път от 12 години насам искам да говоря със Сиса, една жена в моя живот, която много обичах макар и да бях егоист. Много исках да я питам защо бе Сисе така се получи, миличка, защо ти беше да ходиш при тия мутри защо ти бяха тия пари, защо ти беше слава и ти ли имаше ниска самооценка за това ли почна тая тъпа работа в плейбой.
Просто ми се искаше да я срещна и да и кажа къде са моите грешки и да се надявам тя да ми каже нейните.
Защо съм толкова различен, защо съм толкова краен мамка му, как може да гледаш един човек и да не виждаш недостатък а той да е бил пълен с недостатъци. Защо майка ми трябваше да е алкохолик. Все въпроси на които няма да получа отговор защото го имам вече, просто така е трябвало да стане и това е един невероятен опит.
След като се молих да срещна Сиса, Бог ми прати жена която е едно към едно с нея по характер, приема всичко такова каквото е супер позитивна е винаги усмихната. И се случи дежа ву все едно говоря със Сиса само че е по голяма на 33 е, беше ми пратена за да я питам нещата които ме тормозеха.
Аз съм от тези хора описани в нашата книга с тежките емоционални и психически проблеми. Така бях сега не съм различен друг човек съм. Напоследък не бях изпитвал нищо в продължение на цял месец бях празен просто правех нещата описани в книгата на АА търсех волята Му всеки ден и я изпълнявах, без значение че ми се искаше да направя нещо друго.
И аз като много други хора които са в АА съм благодарен за милостта Му за това, че ме променя ден по ден. За това, че урежда живота на човека който си мислеше, че за него няма никакъв изход и е по добре да се самоубие за да не вреди на хората.
Че да се върна на човека който ме върна в играта той плачеше докато слушаше историята ми спря да твърди, че е безнадежден случай видях надеждата в очите му.
-Каза ми, братле аз не съм бил чак толкова зле. Викам му, супер ето значи ти можеш да се възстановиш по бързо даже от мен-и наистина го вярвах това и го исках той да се възстанови по бързо от мен. Но той се запи след известно време дано да се върне дано се върнат всички които си мислят, че за тях няма изход защото има.
Благодаря ви на всички, че пишете тука, че не съм сам със болестта си. Благодаря за промените които се случват с мен, благодаря за това, че АА е създадено не се налага аз да го създавам, нямаше да мога, благодаря на старите членове специално за подкрепата в началото. Благодаря и на себе си, благодаря ти братле ти си готин ставаш повярвай ми днес ставаш за нещо! Благодаря и Господ, че е с мен и ми е дал и днес да се радвам на живота да живея извън себе си. Благодаря, че се радвам на малкото мамка му.
|
Благодаря, че съм жив и трезвен днес!
